Нов бизнес у нас: Наблюдение на мечки

С�а �ахът и неразбирането на хората или мечешките "пакости" са причина за негативното отношение на хората към едрия бозайник?

Тези въпроси вълнуват както природолюбителите, така и повечето природозащитни организации, ангажирани с опазването на вида у нас.

Според данни от последното наблюдение на мечките в страната, от края на миналата година, техният брой е едва 550, като около 180 от тях живеят в Родопите. Именно там се случват и инцидентите.

Според експертите това се дължи на факта, че населените места в Родопите са пръснати навсякъде из планината, за разлика от Рила и Пирин, където хората живеят само в подножието.

Това създава предпоставки за по-чести срещи с мечките, предимно на гъбари и билкари, които се качват на по-високи, диви и необитаеми места.

"При присъединяването си към ЕС България е заявила наличие на около 800 кафяви мечки. Задълженията на страната предвиждат поддържането на тази популация или нейното увеличаване", напомня специалистът Александър Дуцов от Сдружение за дивата природа "Балкани" пред БТА.

Според експерта от Изпълнителната агенция по околна среда Радослав Станчев страната ни има подходящи територии и местообитания за около 1200 животни.

Годишният прираст на мечките у нас е около 20%, но според неофициална информация убитите при бракониерски лов екземпляри достигат 80 на година.

Според Дуцов бракониерството се доказва много трудно и прокурорите са склонни да прикриват колегите си, които са особено активни в тази дейност.

МЕЧКИТЕ

Кафявата мечка е един от най-интелигентните бозайници, ориентира се пространствено по-добре от човека, помни всички източници на храна на цялата си територия, има удивителната способност да трупа жизнен опит, извлича поука от срещите си с хората и ги избягва, разказват от фондация "Информация и природозащита", която изпълнява проекти за опазване на кафявата мечка у нас.

Майката старателно учи малките си как да оцеляват, къде и каква храна да намират.

Съществуват многобройни свидетелства и за емоции при мечките - когато малки видят как убиват майка им, те "плачат" седмици наред, а майката страда за малкото си - както е при човека.

Макар да изглеждат тромави и непохватни, мечките развиват скорост до 45-60 км/час, изминават 20-30 км на ден и обитават територии от 120 до над 240 кв.км. Катерят се по дървета и скали с удивителна пъргавина и бързина.

Дивите мечки обаче рядко доживяват над 15 години, за разлика от мечките в зоопарковете, които могат да живеят по 25-30 години. Причината е, че почти всяка мечка в природата е заразена с трихинелоза, животните страдат и от счупени и развалени зъби, които пречат на храненето им.

ПРОБЛЕМНИТЕ ЖИВОТНИ

Мечка, която вместо да избягва човека, често се приближава и става заплаха за него и собствеността му, специалистите наричат "проблемна". Причината може да е болест, липса на храна, оставянето на домашни животни без надзор, изкуствено подхранване и разхвърляне на отпадъци.

В такива случаи мечката започва да свързва миризмата на хора с лесно добитата храна.

Като основна грешка експертите определят и храненето на малки мечета в близост до населени места. Така те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват, в резултат на което рано или късно се превръщат в проблемни мечки, които нанасят щети.

Животните, които нападат домашни животни и кошери, обикновено са млади и неопитни, а причината е, че искат лесно да си набавят храна.

За тази цел трябва да се избягва отглеждането на овощни градини, домашни животни и пчели в близост до обитанията на мечките. Ако това е невъзможно, те трябва да са заградени с електрическа ограда - т.нар. електропастири, които да отблъскват животните и да защитят стопаните и тяхната собственост. По подобен начин трябва да са оградени и депата за отпадъци.

СЪЖИТЕЛСТВОТО

Според специалистите безопасното съжителство между мечките и човека в днешно време е напълно възможно, тъй като у нас те са едни от най-плахите. За това обаче е нужно местните общности да познават нравите на тези бозайници, да знаят как да се предпазват и да избягват срещи с тях.

Специалистите отбелязват, че възможните причини за агресивно поведение на мечките могат да бъдат няколко - ако животното е изненадано от приближаването на човека на по-малко от 10 м, по време на хранене или при наличието на малки. Най-опасни за среща са именно майките с малки мечета.

Причина за агресия може да стане и раняването на хищника, както и близка стрелба по други животни.

Макар обикновено мечката да се оттегля още щом усети миризмата на човек, специалистите съветват в "мечи" район да се вдига шум, който да се чува поне от 30 м.

Ако видим малки мечета, трябва да се оттеглим бързо, без да ги пипаме или снимаме. Ако зърнем мечка, трябва да се прикрием зад дънер или скала, за да й "дадем път" да се оттегли.

Ако животното се чувства застрашено, то често ръмжи, сумти, щрака с челюсти и кърши клони, за да изплаши "противника". Изправено на задните си лапи обаче, то просто любопитства и никога не напада, категоричен е Дуцов.

Ако мечката се приближава към нас, трябва да й говорим тихо и монотонно, като отстъпваме заднешком, бавно и без резки движения. Ако ни събори, трябва да легнем по корем или на кълбо, да покрием врата си с ръце и да не мърдаме, докато животното не се оттегли.

МЕЧКИТЕ КАТО БИЗНЕС

Наличието на популация от кафява мечка у нас може да бъде от полза за местните икономики. Опит за това вече прави едно от най-старите ловно-рибарски дружества в страната - "Девин".

Дружеството е изградило три укрития за безопасно наблюдение на мечките по проект, надява се скоро да успее да направи и четвърто. Укритията са вкопани на около метър и половина в земята и откриват гледка към място за подхранване на животните.

В тях трябва да се влезе най-късно до 17 ч., за да има време миризмата от хората да се разсее, обяснява Заим Шаибов, ловна охрана към Ловно-рибарско дружество "Девин". Бозайникът обикновено излиза след 20 ч., идва до мястото, на което е заредена храната - царевица или ябълки.

Възможността предизвиква интереса най-вече на чужденци и фотографи. От началото на активния сезон на мечките тази година от нея са се възползвали 12 групи чужденци от по 3-4 човека, предимно англичани и испанци.

Цената за наблюдението на вечер е 120 лева за цялата група,

но се правят и отстъпки за следващите дни, ако мечката се окаже "срамежлива". От ловното дружество засега не предлагат възможност за нощувка в хижата си, желаещите обикновено се настаняват в хотели в Девин.

Този туристически продукт в други страни с популация на мечки струва многократно повече, като цената зависи и от продължителността на периода за наблюдение, който предлагат операторите.

Цените в български лева са от 1900 до 4700 за десетдневен период, а в Румъния услугата струва между 1900 и 2700 лева.

За да опазят вида в района, от дружеството са кандидатствали с проект, по който са осигурили трима човека ловна охрана.

За осигуряването на достатъчно храна за едрите бозайници в природата, от РИОСВ - Смолян дават всяка година овощни фиданки, които членовете на дружеството засаждат на подходящи, отдалечени от хората места.

На стопаните, които имат регистрирани животни и кошери, се раздават електропастири както от регионалните поделения на екоминистерството, така и от неправителствените организации.