Какво чете българинът

Съвременните четящи българи като цяло предпочитат художествените романи, коментира за БТА Иванка Ванчева, заместник-председател на Асоциация "Българска книга" (АБК).

Навлезлите масово тв сапунки пък са изместили любовните книжки,

предпочитани от дамите в недалечното минало. Съвременните млади жени като цяло предпочитат да четат списания, посочи Ванчева.

Според нея сред тях е много популярна и развлекателната литература - романи от типа на "Дневникът на Бриджит Джоунс". Дамите все по-често посягат и към криминалните творби, в миналото основен приоритет на мъжете.  

Като цяло силният пол предпочита нехудожествена литература, сочат наблюденията на издателите.

Различни исторически изследвания, написани популярно, както и книги от сферата на политологията привличат мъжката половина на България.

И при двата пола през последните години се наблюдава повишен интерес към историческите романи.

Според Ванчева обнадеждаващ е фактът, че четящите хора проявяват

все по-голям интерес към съвременната проза

На пазара се появяват различни автори от "екзотични" държави, които обаче се търсят.

Основната причина според издателите е, че преди отпечатването им в България, те са "пробили" на пазарите в западноевропейските страни и в САЩ.

Като цяло българите не четат много разкази, но така е още от преди 1989 г., разказа Ванчева. Интересен факт е, че комиксите все още не са намерили почва у нас.

Поезията се издава в твърде ограничени тиражи. През последните години някакъв успех бележат само малките подаръчни антологии, които вървят много - особено покрай 14 февруари.

Едни от най-популярните са детските книжки, каза Ванчева. Нейната позиция обаче е, че българинът не обича да експериментира и се придържа към авторите, които е чел в детството си. Книги за деца купуват най-често бабите, а не родителите.

Това обаче създава проблем, тъй като

съвременните деца не винаги харесват и разбират прочетеното им,

а днешните автори, които пишат всъщност модерните приказки остават непозната територия за тях.

За българските творци място на пазара има, но читателите търсят строго определени имена, сочат наблюденията на Ванчева.

Класическите творби все още вървят, тъй като се изучават в училище и младежите щат-не щат ги купуват. Интересът към западноевропейската класика е нисък и се задържа на едно ниво.

Финансовата криза удари сериозно издателския бранш, коментира още Ванчева. По думите й вече има фирми, които са замразили дейността си в очакване на по-добри времена.

На практика в страната има близо 3000 дружества, в чийто предмет на дейност е вписано и книгоиздаването. Реално в този сектор обаче работят не повече от 100-120 фирми.

За състоянието на един регион може да се съди по нивото на продажбите на книги, счита Ванчева.

Нейната позиция, че в страната ни има доста райони, където

броят на четящите хората все повече намалява

и за да не остава неграмотно младото поколение е необходима сериозна държавна политика.

Изложения на книги се правят само в няколко от големите градове. Най-сериозните базари в страната са три - през пролетта и зимата в София и един през лятото във Варна.

Макар и в по-скромни мащаби изложения на книги се правят още в Пловдив, Хасково, Сливен, Стара Загора и Бургас.

Освен кризата големият проблем на издателите са пиратските сайтове, посочи Ванчева. По думите й браншът с нетърпение очаква влизането в сила на търговското споразумение ACTA, прието на европейско ниво. Най-вероятно то ще стане официален факт през пролетта на 2012 г., а след това ще бъдат синхронизирани и националните законодателства.

Споразумението изисква да се спира достъпът на потребителите до пиратските сайтове и така ще се пресече нерегламентираното разпространение на книги в интернет.

Един от най-големите проблеми на книгоиздателите е размерът на ДДС и липсата на държавна политика, която да насърчава четенето, каза още Ванчева.

Тя припомни, че ставката на ДДС за този бранш в Германия е 7 на сто, във Франция - 5,5 на сто, а в Ирландия, Полша и Англия - нула.

България и Дания са с най-високите ставки в Европа

АБК продължава да настоява пред финансовото министерство данъкът да бъде намален от 20 на 5%, посочи Ванчева. Според нея такава стъпка ще улесни много най-вече читателите, тъй като книгите ще станат по-достъпни.

Не може децата ни да са най-неграмотни в Европа и да няма държавна политика за преодоляването на този проблем, посочи Ванчева.

От АБК настояват да бъде създадена специална институция, която да провежда държавната политика за насърчаване на четенето. Такива органи има в почти всички европейски държави.

Според Ванчева най-добър е германският модел, където е структурирана фондация с участието на държавни и частни структури. На практика тя работи с децата още от родилния дом. Там майката получава като подарък първите подходящи детски книжки.

По-късно библиотеката на семейството продължава да се обогатява за сметка на държавата при посещенията в детските консултации. Чрез различни програми политиката за насърчаване на четенето продължава в детските градини и училищата.  

АБК работи активно и за осигуряване на повече пари за библиотеките в страната, допълни Ванчева. Според нея от особено значение са училищните библиотеки, повечето от които в момента са в окаяно състояние.

Според ЮНЕСКО те са част от учебния процес,

коментира Ванчева. Тя подчерта, че е редно страната ни да въведе международните стандарти и издръжката на тези библиотеки да влезе като процент в издръжката, определена за всеки ученик.  

В националната политика за насърчаване на четенето своето място имат и читалищата, посочи Ванчева. Според нея в момента се подготвят промени в закона за тези уникални за страната ни звена.

Ще бъдат определени стандарти, на които трябва да отговаря всяко читалище, а тези които не се вместват в изискванията и само получават пари от държавата ще бъдат закрити.

Един от основните стандарти ще бъде развитието на библиотечно-информационна дейност.