Пз зидентите на България и на Турция Георги Първанов и Абдуллах Гюл изтъкнаха необходимостта от активизиране на смесената комисия по нерешените въпроси между двете страни.
Президентът Гюл е на двудневно официално посещение у нас.
Общо е мнението, че няма нерешими политически въпроси, а проблемите от технически характер са решими
- те са в дневния ред на отношенията и трябва да бъдат обект на поредица от заседания на смесената комисия по нерешените въпроси, каза президентът Георги Първанов на съвместна пресконференция с турския си колега.
Комисията беше създадена по предложение на българския
държавен глава при визитата му в Турция през 2008 г.
Смесената комисия трябва да разгледа проблемите на енергийното сътрудничество, комплекса от социални въпроси, включително и проблема за обезщетяването на тракийските бежанци, пенсиите на изселниците, проблеми, свързани с пограничните отношения, с язовир "Тунджа" и много други въпроси,за които обаче трябва да има ясна политическа воля за решаването им, посочи президентът Първанов.
Президентите посочиха, че имат политическата воля за
решаването на въпросите.
Абдуллах Гюл също отбеляза общото мнение за по-чести
заседания на смесената комисия, за увеличаване броя на
въпросите, по които тя работи и за постигане на по-бързи
резултати.
Смятаме, че подходът ни трябва да бъде конструктивен
и позитивен, много важно е да се знае, че добрите
взаимоотношения със съседите са от изключителна важност, каза
Гюл и допълни, че Турция заявява волята си да има добросъседски
взаимоотношения на всички нива и визитата му е показател за
това.
Държавните глави на България и Турция подчертаха наличието на
много активен диалог на всички нива между двете страни в
последните 20 години. Президентът Първанов отбеляза, че
политическият диалог между двете страни не зависи от промяната в
управленията, има постоянство и приемственост и това рефлектира
върху всички сфери.
Държавният глава изтъкна факта на рязко
увеличаване на нивото на стокообмена като припомни, че при
първата ;w визата в Турция той беше 920 млн. долара, а в
следващите години скочи до 5 млрд. долара, както и че има добри
примери на мащабни турски инвестиции в България и заявен интерес
и пробиви на български инвестиции в Турция.
Президентите Първанов и Гюл са обсъдили също възможностите на
енергийното сътрудничество и "Набуко" като общ проект, в
който и двете страни имат важна роля.
Българският държавен глава
изтъкна също необходимостта от ускоряване на работата по
междусистемната газова връзка между България и Турция и допълни,
че това е връзка, на която той гледа не само като на възможен
байпас при кризи, но и с оглед на постоянни доставки на природен
газ, каквито страната ни е договорила например с Азербайджан.
Българският държавен глава отбеляза, че остава актуално
направеното от него предложение за тристранна среща между
газовите компании на България, Турция и Азербайджан, на която да
може да се уточнят конкретните технологични подробности за
транспортирането на природен газ.
В отговор на въпрос дали България смята да премахне
визите
за турски граждани
президентът Първанов припомни, че визовата
политика на България е част от европейската политика по въпроса
и допълни, че когато става дума за конкретни елементи на този
проблем - той трябва да бъде предмет на обсъждане в рамките на
смесената комисия.
Попитан за проекта за язовир на р. Тунджа
Георги Първанов посочи, че своевременно трябва да се изчистят
всички въпросителни, свързани с принадлежността на отделни
територии към НАТУРА 2000 или ако има друг тип въпроси, но
политическата воля на българската страна по въпроса нееднократно
е декларирана.
Президентите Първанов и Гюл са обменили мнения и по
ситуацията в Северна Африка и Близкия Изток. Турският президент
посочи, че в днешно време няма място за затворени и авторитарни
режими и подчерта подкрепата за демократичните процеси в тези
страни.
Президентът Първанов отбеляза важността от активно
сътрудничество между двете страни като размяна на информация и
идеи за позиции, защото по думите му от сигурността на Близкия
Изток и Северна Африка в немалка степен зависи и сигурността на
Балканите.
По същото време на заседание на Турско-българския
бизнессъвет бе казано, че
стокообменът между двете страни има потенциал да достигне
10 млрд. долара.
Тази година се очаква
той да е 4 млрд. долара. По данни на Българската агенция за инвестиции Турция
е на 19-то място по вложения в нашата
страна.
Според председателя на бизнессъвета Ялчън Егемен целта на
Турция е през 2023 г. износът й да бъде 500 млрд. долара.
По данни на Турско-българската търговска индустриална камара
през миналата година 816 000 българи са посетили Турция, докато броят на
турските граждани, посетили страната ни, е едва 45 000.
Сред потенциалните сфери на сътрудничество между
бизнеса на двете страни на форума бяха посочени балнеотуризмът, жилищното строителство,
селското стопанство, здравеопазването.
Зам.- министърът на икономиката, енергетиката и
туризма Евгени Ангелов информира за намеренията на правителството да бъдат
отделени един милиард евро за рисково заемно финансиране при преференциални
условия, от които биха могли да се възползват и турските предприемачи.
Средствата ще се набират от бюджета на България, еврофондовете и от частния сектор.
България - Турция: Нерешените въпроси остават
Турският президент Абдуллах Гюл е на двудневно официално посещение в България
11 юли 2011, 13:55
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!