След атентатите ИРА се оправдаха, че са отправили три предварителни бомбени заплахи по телефона, но според силите на реда в този ден е имало и много фалшиви обаждания, които допълнително са затруднили вземането на предохранителни мерки. Близо 1800 досега са жертвите на съпротивителното движение, а 650 от тях са мирни граждани, гласи статистиката.
Като цяло 1972 е най-кръвопролитната година в историята на северноирландския конфликт - 496 загинали, 258 от които са цивилни, припомнят световните медии. Половин година по-рано, на 30 януари 1972 г., е и т.нар. "Кървава неделя" (Bloody Sunday). Тогава, по време на протестно шествие в защита на човешките права в Дери, британската армия убива 13 цивилни граждани и ранява други 14, един от които по-късно умира. Шествието, в което по различни данни участвали между 5000 и 20 000 души, било организирано от Северноирландското обединение за човешките права (NICRA).
Извинението на ИРА, което е първото по рода си в историята на конфликта, бе разпространено броени дни преди 30-годишнината от "Кървавия петък". Българската секция на Би Би Си цитира и различни коментари на тази новина от политическите среди и британската преса:
Протестантските политици заявяват, че ще преценят ИРА по действията й, а не по думите, и се оплакаха, че извинението е било половинчато, защото не се отнася до войниците и полицаите, убити по време на конфликта.
Вестник "Таймс" излиза тази сутрин с голяма снимка от 21 юли 1972 г. и заглавие над нея: "30 години след това ИРА се извинява". Вестникът пише, че за разлика от досегашните изявления на организацията, които бяха съгласувани с "Даунинг стрийт" и премиера на Ирландия Бърти Ахърн, извинението изненада и Лондон, и Дъблин. Въпреки че ИРА проведе на два пъти акции за разоръжаването си след терористичните атаки от 11 септември, тя не успя да убеди юнионистите, че е отдадена на мирните средства и е все още твърде загрижена за имиджа си в САЩ. Трима заподозрени членове на ИРА очакват присъда в Колумбия по обвинение в обучението на марксистки бунтовници, пише "Таймс".
"Дейли телеграф" публикува на първа страница две големи цветни снимки на жертви от атентатите на ИРА. Заглавието там е: "ИРА предлага "искрени извинения" за 30 години кръвопролития върху цивилни" Редакционният коментар на всекидневника е озаглавен "Безполезното извинение на ИРА". Вестникът пише, че "въпреки изразеното желание да не се създава йерархия на жертвите, изявлението поставя много въпроси без отговор. Първият е кой е и кой не е "боец". Например дали разкаянието включва подизпълнителите, работещи за силите за сигурност? Ами обикновените работници от тези компании, също смятани за "легитимни цели"?" Това са част от въпросите, които поставя "Дейли телеграф".
"Индипендънт" също избира за първа страница снимки на жертви от атентатите, само че този път десет. И пише: "Тези цивилни граждани загинаха при атаки на ИРА. Вчера, най-накрая, техните семейства - и още 640 други - получиха извинение." Ирландският кореспондент на вестника Дейвид Маккитрик публикува и коментар, озаглавен "ИРА призна, че годините на клане на цивилни граждани вредят на каузата й". "Организацията знаеше, че гражданските жертви са лоши за бизнеса й и вредят на подкрепата и у дома, и в чужбина, въпреки че лидерите й приеха, че използването на бомби и куршуми неизбежно ще отнеме живота на цивилни."
И "Гардиън" пуска на първата си страница снимка от Кървавия петък в Белфаст преди 30 години. На снимката е запечатан моментът, когато полицай носи на ръце ранено момиченце. Коментарът на вестника е под заглавие: "Твърде късно и твърде недостатъчно за семействата жертвите, казват скептиците". Авторката Роузи Коуън пише: "Скептиците вече отхвърлиха вчерашното изявление като твърде недостатъчно и твърде закъсняло, като имаме предвид, че то става осем години след обявяването на примирие и изразява съжаление за жертвите, които провизионистите смятат за "небойци", т.е. не се отнася за войниците, полицаите или лоялистките паравоенни части", пише в коментара на "Гардиън".
Виж още:
Пълния текст на изявлението на ИРА (на англ., от Си Ен Ен)
Историята на конфликта в Си Ен Ен и Би Би Си
