Разливът на токсична тиня в Унгария ще е първата сериозна проверка за неотдавна приетото европейско законодателство, чиято цел е да гарантира, че замърсителите ще плащат за причинените от тях щети на околната среда.
То може да засили натиска върху правителствата от ЕС да принудят промишлените предприятия да предвидят финансови гаранции срещу риска от големи екологични катастрофи.
Директивата за екологична отговорност (Environmental liabilty directive, ELD) от 2004 г. се прилага спорадично в ЕС, а на някои страни, като Великобритания, бяха нужни години за въвеждането й.
По ирония на съдбата, Унгария бе сред най-активните при приемането на директивата и е една от малкото сред 27-те страни членки, които планираха да въведат финансови застраховки срещу екологични щети, задължителни за големите индустриални компании.
Не всички местни закони обаче са приети изцяло все още.
Политици, юристи, природозащитни организации и корпорации от целия ЕС ще следят внимателно как се прилага директивата.
От решаващо значение е унгарските власти да използват правомощията си по ELD, за да накарат замърсителите да платят, коментира Джеймс Торнтън, ръководител на "Клайънт ърт" (ClientEarth), европейска група за натиск в областта на екологичното законодателство.
"Тази катастрофа ще е първата наистина голяма проверка за директивата от въвеждането й през 2004 г. Неудачното й прилагане сега може да я обезсмисли, и не само в Унгария, а и в целия ЕС".
Отговорността се простира отвъд простото материално почистване
при разливи като токсичната тиня от завода за алуминий МАЛ в Унгария. Според директивата замърсителите са длъжни освен това
да върнат увредената околна среда в предишното й състояние.
Това означава да възстановят изтребените животински и растителни видове или да платят щетите, когато това е невъзможно.
Изискванията за възстановяване и рехабилитиране правят извънредно трудно изработването на количествена оценка на отговорността, свързана с даден разлив.
Както казва един застрахователен експерт: "Ако затриеш някакъв рядък вид пеперуда, която е обитавала само едно определено място, как ще оцениш колко струва?"
Разливът в Унгария е едно от най-големите екологични бедствия в ЕС според друг експерт от "Екс Ел иншуранс" (XL Insurance), и със сигурност най-голямото от влизането в сила на директивата.
Според Саймън Хауърд Матюс, експерт по екозастраховките в компанията, почти невъзможно е да се оценят окончателните разходи, но като ориентир той даде пример със сравнително малък теч от тръбопровод в САЩ.
При него ставало дума за не повече от 22 хил. литра изтекли отпадъчни петролни продукти, замърсили 16 мили речни води и наложили около 100 залети с петрол птици да бъдат почиствани. Общите разходи за почистването и възстановителните действия били 2,5 млн долара.
Президентът на МАЛ Лайош Толнай каза вчера за Ройтерс, че компанията разполага с едва 20 млн. форинта (102 200 долара) застраховка за щети към трета страна, което според експертите няма да покрие напълно дори исковете за телесни повреди на пострадалите от разлива.
Тони Ленън, мениджър за Европа в Chubb Environmental Solutions, отбелязва, че задължителните гаранции - под формата на застраховки, междуфирмени гаранции, емисии на облигации или доверителни фондове, може да помогнат на компаниите да инкорпорират цената на представлявания от тях риск, което ще увеличи цената на стоките. Твърде често обаче цялостните екологични разходи все още се пренебрегват.
-------------
Директивата за екологична отговорност
влезе в сила от април 2004 г., като крайният срок за въвеждането й в местните законодателства бе април 2007 г.
Страните, които спазиха срока, са Италия, Литва, Латвия и Унгария.
Директивата съдържа следните принципи:
- Замърсителят плаща. Националните власти ще изискват от компанията да заплати щетите, вкл. възстановяване на околната среда, на видовете и хабитата в първоначалния им вид.
- Националните власти биха могли да си възстановят разходите от отговорната за замърсяването компания.
- За компаниите е препоръчително, но не задължително, да отделят средства за покриване на фалит, дължащ се на екологични щети.
- Лица или неправителствени организации, действащи от тяхно име, имат право да поискат от компетентните власти да предприемат действия за нанесени или потенциални щети.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
