Кой живее най-дълго в САЩ

И�а �аноезичното малцинство е най-дълголетното в САЩ, като неговите представители надживяват бялото население с над две години, а афро-американското - с над седем.

Това разкриваправителствено изследване, първото, което измерва отделно продължителността на живота при многобройната имигрантска общност в страната.

Докладът предоставя най-стабилните досега доказателства за отдавна регистриран факт, който експертите наричат "латиноамерикански парадокс" - дълголетие сред население, значителна част от което е бедно и с ниско образование.

Според изчисленията, базирани на анализ на смъртни актове от 2006 г., дете, родено през същата година, се очаква да достигне 80 години и седем месеца.

Междувременно продължителността на живота при белите и чернокожите е намаляла леко с няколко месеца - съответно 78 години и един месец и 72 години и 11 месеца.

Испаноговорящите са най-бързо разрастващата се етническа група в страната - 15% от общото население.

Една от водещите теории е, че латиноамериканците, които успеят да имигрират в САЩ, са сред най-здравите представители на страните, от които идват.

Около 40% от тях са имигранти, пристигнали в Америка след изнурително пътуване, за да се захванат с тежък физически труд.

Това изисква здрав организъм и силна физика и според учените означава, че в САЩ се случва нещо като "естествен подбор".

В сравнение с емигриралите, продължителността на живота в Пуерто Рико например е с почти две години по-малка, в Куба - с над две, а в Мексико - над четири, според данни на Световната здравна организация.

Експертите обаче отбелязват, че "издръжливостта" на първото поколение имигранти намалява след няколко потомства, живеещи в САЩ.

Фактори са придобиването на навици като бързото хранене, заседналия начин на живот, пушенето и други - главни виновници за влошеното здраве при традиционните етнически групи в страната.

Сериозен фактор за здравословното състояние е също бедността и ниското образование - около 19% от латиноамериканците в САЩ живеят под прага на бедността (три пъти повече от бялото население), а под 13% от тях имат диплома от колеж (17% от чернокожите и 30% от белите).

Изследвания показват, че определени заболявания, като диабет и сърдечни болести, с по-разпространени сред испаноговорящите. Смъртността при тях вследствие на тези болести обаче е по-ниска.