Америка отбелязва този месец две мрачни годишнини: 11 септември и 15 септември.
Почти десетилетие мина, откакто похитени самолети се врязаха в кулите близнаци в Ню Йорк, убивайки близо 3000 души и преобразявайки отношенията на Америка със света.
Две години изминаха, откакто рухването на "Леман брадърс" предизвика глобална финансова криза и провокира опасения за нова Голяма депресия.
Двете събития се случиха само на няколко километра едно от друго в Манхатън. Всяко от тях дълбоко промени света.
Но когато историческите книги се пишат, кое от двете ще изглежда по-значимо? Моето предположение е, че финансовата криза в крайна сметка ще е по-значима.
Преценката ми може да ви се струва странна. За много американци 11 септември определено бележи края на една ера.
Едно десетилетие на безгрижно време (като на Великия Гетсби) между разпадането на Съветския съюз и нападението срещу САЩ приключи ужасно.
Две войни, в Афганистан и Ирак, произтекоха директно от 11 септември. САЩ поведоха битка с радикалния ислямизъм и "войната срещу тероризма" продължава и до днес.
За сравнение най-големите страхове заради рухването на "Леман брадърс" не се сбъднаха. Голяма депресия нямаше. Икономиката отново расте.
Глобализацията - мегатенденцията на изминалите 30 години - не обърна своя ход.
Въпреки това мисля, че финансовата криза ще се окаже по-голямата повратна точка - не само по отношение на икономиката, но и на геополитиката. Това е така, защото 15, а не 11 септември наистина отбеляза края на еднополюсния момент.
Атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г., колкото и ужасяващи да бяха, не разклатиха американското господство в глобалната политическа и икономическа система. Напротив, те доведоха до драматично утвърждаване на американската сила.
Две правителства в другия край на света бяха свалени за кратко време.
Непосредствено след войните в Ирак и Афганистан Белият дом на Джордж Буш и неговите поддръжници се чувстваха по-уверени в американската сила отколкото когато и да било.
Чарлз Краутхемър, консерватор журналист, който изкова фразата "еднополюсния момент", приветства победата в Ирак с думите "свят, доминиран от една единствена суперсила, която никой не може да спре".
През 2008 г. вече бе ясно, че първоначалните военни победи в Ирак и Афганистан отвориха път към нещо много по-неопределено и отчайващо.
Икономическият успех на Америка все още изглежда гарантираше сигурна основа за глобалната политическа позиция на страната. Финансовата криза промени тази презумпция почти със сигурност завинаги.
Заради нея САЩ осъзнават много по-добре границите на собствената си сила. Дори докато обявяваше, че изпраща още войски в Афганистан, американският президент Барак Обама с раздразнение отбеляза: "Просто не можем да си позволим повече да пренебрегваме цената на тези войни".
Задават се съкращения в сферата на отбраната. Америка не само е по-осъзната за границите на собствената си сила. Тя осъзнава много по-добре и силата на потенциалните си съперници.
В първите месеци на икономическата криза общоприетото мнение бе, че светът ще започне да потъва в синхрон.
Китай и възникващата икономика на Азия излязоха от кризата много по-бързо, отколкото САЩ и по-широкия западен свят.
Финансовата криза накара американците да разберат, че "предизвикателството Китай" не е нещо от далечното бъдеще, а се случва тук и сега.
Макар моментът, когато китайската икономика ще стане по-голяма от тази на САЩ, да е вероятно след 15 години или повече, в някои важни аспекти Китай вече изпъква. Той има най-големите в света валутни резерви. Той е най-големият износител.
Той е най-големият производител на стомана и на парникови газове. И най-големият пазар за автомобили. И най-големият партньор на други значими бързо развиващи се икономики като Индия и Бразилия.
За момента Америка остава доминиращата сила, дори в тихоокеанския "заден двор" на Китай. Но китайското предизвикателство към американската хегемония в Тихия океан вероятно ще се появи в идните години.
Това ново чувство на съперничество вече засилва американско-китайското напрежение - вижте настоящите усилия да се прокара протекционистко законодателство в Конгреса. Катаклизмите от 11 и 15 септември разкриха различни предизвикателства към американското влияние.
Ислямистките екстремисти все още имат капацитет да нанесат огромни вреди. Идеята обаче, че голямата геополитическа тенденция на идното десетилетие ще бъде създаването на глобален ислямски халифат, макар и да е разпространена представа във Вазиристан и по американските радиостанции, е фантазия.
Трудно ще се сетим за философия, която да е по-лошо адаптирана към съвремието от фундаментализма на Осама бин Ладен.
Всъщност иронично следствие от 11 септември е, че може би това събитие накара САЩ през едно важно десетилетие да вливат ресурси в борба срещу погрешната заплаха.
За сравнение, изглежда напълно вероятно както 20 век бе американският век, така 21 век да е азиатският век. Икономическата трансформация, подкрепяща това изместване на влиянието, беше в ход още преди глобалната икономическа криза.
Кризата обаче вероятно ще си отиде като момента, който разкри и едновременно засили ерозията на западното господство. Затова 15 септември в крайна сметка може да е от по-голямо значение от 11 септември.
