Българското средно образование е повишило своята ефективност в резултат на започналите през 2007 г. реформи, но трябва да се работи и за повишаване на неговото качество.
Това е основният извод от доклада на Световната банка (WorldBank.org), озаглавен "България: Преглед на реформите в образованието, свързани с училищната автономия", който бе представен днес в София.
След голяматаучителска стачка у нас през есента на 2007 г. в училищата бяха въведени делегираните бюджети, които се формират според броя на учениците - от единните разходни стандарти за издръжката им.
Международният опит показва, че са необходими около пет години за осъществяването на фундаментални реформи в училище, а осем години след началото на тези реформи ще могат да се установят първите резултати от тях, посочи Алберто Родригес, ръководител на сектор "Образование" за Европа и Централна Азия в Световната банка.
В доклада се отбеляза, че оптимизацията на училищната мрежа се е оказала
най-тежката фаза на
реформата,
довела до закриване на 111 малки училища през 2007 г., на 340 учебни заведения през 2008 г. и на 44 училища през 2009 г.
Ако правителството на България не беше направило реформите през 2007 и 2008 г., общият планов бюджет за 2008 г. щеше да бъде с 4% - или с над 100 млн. лева, по-висок от фактическия, се отбелязва в документа. Според Световната банка спестените ресурси са инвестирани в повишаването на заплатите в образованието с 46% за периода 2006-2008 г.
Нарасналата ефективност позволи да се заделят и повече средства за капиталови инвестиции в средното образование, се посочва още в доклада.
В документа се
отбелязва
повишената квалификация на
българските учители -
90 на сто от тях имат бакалавърска или магистърска степен. За периода 2000-2009 г. относителният дял на по-опитните учители - на 50 или на повече години, се е увеличил от 19% на 38%.
От Световната банка посочват, че в България има известно увеличение на броя ученици към един учител от 2007 г. насам, но по този показател страната ни е още под средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В българските гимназии на един учител се падат по 11 ученици, но международният опит показвал, че повече учители не означава непременно по-добри резултати от обучението.
В доклада се посочват и
"слабите" страни в
българското средно образование,
които са свързани с неговото качество. Резултатите от програмата за международно оценяване PISA от 2006 г. показват, че по-малко от половината български ученици са в състояние да покрият определения от ОИСР критичен праг на грамотност при четене, както и при математически знания и умения.
Сред всички страни в PISA България е с най-големи разлики в представянето на отделните училища, което показвало, че различията между училищата играят голяма роля за резултатите на учениците.
Според Световната банка учениците в малките училища у нас имат по-ниски резултати в PISA, а децата от малцинствата се представят по-добре в малките, отколкото в големите училища.
В доклада се
препоръчва за преодоляването
на тези слабости да се подобри системата за външно оценяване.
България има късмет, защото реформата в средното образование започва през 2007 г. - преди икономическата криза, а системата на училищната мрежа беше оптимизирана, каза Алберто Родригес.
По думите на
Родригес в момента
България има водеща
роля в политиката на образованието в
региона.
Румъния и Полша се интересували от първите резултати от реформата в българското средно образование.
Алберто Родригес отбеляза, че образованието в дадена страна не трябва да бъде правителствен, а национален приоритет и цел на обществото.
Според него в
България трябва да се създаде
система
за сертификация на училищните директори,
за да може на три-четири години те да показват своята компетентност.
Представителят на Световната банка препоръча да се даде възможност на училищните настоятелства да играят ролята на съветници на директорите на училищата, а бюджетите на учебните заведения да се публикуват.
Бъдещите приоритети за България в средното образование трябва да са свързани с дейността на училищните директори, на училищните настоятелства и с външното оценяване, препоръча Алберто Родригес.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова, която отговаря и за програмата за образованието в ГЕРБ, заяви, че много внимателно трябва да се говори за закриването на училища и препоръча този процес да не се осъществява без анализ на раждаемостта в даденото населено място.
По думите на Фандъкова бъдещето развитие в средното образование е свързано с автономията на училищата и с правомощията на училищните директори, но те да са съчетани с отговорност и с механизми за отчетност.
