Окончателно: Убийците на Мартин Борилски - в затвора

В�х �ховният касационен съд (ВКС) потвърди осъдителните присъди по делото "Борилски". Георги Желязков получи окончателно 19 години затвор, а Стоян Стоичков - 17 години.

Решението на ВКС е окончателно.

До присъдите се стигна след поредица съдебни машинации, отлагания и дори оправдаване на убийците.

След 9 години протакане Великотърновският районен съд на 21 януари 2009 г. оправда двама подсъдими, които до тогава изобщо не бяха задържани.

Тогава посланикът на Франция в България Етиен дьо Понсен реагира остро и официално заяви, че приема с голямо учудване и не разбира решението на Великотърновския районен съд. Той припомни, че френската полиция и правосъдие са предали на българските власти утежняващи вината доказателства срещу двамата подсъдими.

Още през 2002 г. френският ежедневник "Фигаро" писа: "Основната причина за това поредно доказателство за пълния провал на българската съдебна система: "бащата на главният заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група".

Процесът бе възобновен и на 4 февруари т.г. състав на Апелативния съд във Велико Търново призна за виновни Стоян Стоичков и Георги Желязков за зверското убийство.

Борилски е бил убит с 93 удара с нож през 2000 г. в квартирата му в Париж.

Едно от обясненията за съдебните безобразия беше, че Георги Желязков е син на бивш зам.-шеф на варненското следствие и настоящ адвокат.

Главният съдебен инспектор Ана Караиванова лично провери как се е движил процесът и категорично заяви, че подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото.

Сега

ВКС е записал в мотивите за решението си,

че са неоснователни доводите на страните за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Върховните съдии намират, че обвинителния акт е изготвен на базата на събраните на досъдебното производство доказателства, които са дали основание за извод, че двамата подсъдими са били на местопрестъплението.

Делото бе гледано за втори път от Върховния касационен съд, след като първия път бе върнато.

Според Върховния съд по-долната инстанция е приела, че фаталните събития са се разиграли между Стоичков, Желязков и Борилски, а тезата за агресия е защитна позиция на подсъдимите.

ВКС отчита, че правилно са оценени действията на Желязков с корист - в морален и материален план, а на Стоичков - "да помогне на лидера си."