Ислямска република Иран извиква във въображението много образи, но "данъчно убежище" вероятно не е един от тях.
Онзи ден разговарях с един мой ирански приятел, който току-що се е преместил във Великобритания и се е сблъскал за първи път с британската данъчна система. Той се чудел следното: "Наистина ли трябва да плащам?"
В Техеран има нещо като общински данък, макар че семейството на моя приятел, както и много други, не са го плащали от години, а и властите не са правили сериозни опити да го събират.
Миналия месец
Големият техерански пазар обяви стачка
в знак на протест срещу плановете на
правителството да увеличи данъците
там. Не става дума обаче само за парите:
търговците не приемат напълно идеята на данъчните инспектори да бъде позволено да се ровят в сметките им.
В Йемен, където
има постоянна икономическа криза,
правителството също се бори да въведе
данък върху продажбите на фона на
ожесточена съпротива.
Към днешна дата йеменските компании плащат само около 20% от предполагаемата дължима сума.
Ниските данъци
и непостоянството в събирането им са
обичайни характеристики на живота в
по-голямата част от Близкия изток.
Сред арабските производителки на петрол, например, сумата, събрана от данъци, възлиза на едва 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2002 г., достигайки 17% в непетролните страни - което също е доста ниско равнище в сравнение с Германия (39%), Италия (41%) и Великобритания (37%).
Основната
причина, разбира се, е, че много от тези
държави имат рентиерска икономика, при
която правителството разполага с
източници на приходи, различни от данъци.
Петролът е класически пример, но има и
други: Египет извлича полза по подобен
начин от Суецкия канал, а няколко от
по-бедните арабски страни получават
значителна рента под формата на
чуждестранна помощ.
Като цяло малко под 20% от приходите на арабските правителства идват от данъци.
Облагането с
данъци е често игнориран фактор във
вътрешната политика на Близкия изток:
това помага да си обясним защо
недемократичните режими остават на
власт толкова дълго време.
Правителствата, които получат значителни неданъчни приходи, могат да си спестят проблеми, като обсипват със щедрост населението, често поддържайки ниски цени чрез субсидии (както се случва в Иран).
Данъците никога не се харесват от народа и колкото са по-високи, толкова по-вероятно е хората да настояват за обяснение как се харчат парите. Именно лозунгът "няма облагане с данъци без представителство" бе в основата на Американската революция през XVIII в., а разпрата между крал Чарлз I и неговия парламент за данъците допринесе за избухване на Английската революция през XVII век.
Емпирически
установено правило е, че
високите данъци
могат да изиграят ролята на стимул за
демократични реформи
и отчетно управление и обратното - когато данъците са ниски, натискът за демокрация и отчетност обикновено е слаб.
Видът на данъците
също оказва влияние върху натиска за
отчетност. Общо взето правителствата
на страните от Близкия изток разчитат
по-скоро на косвените данъци - върху
стоки, услуги, както и митата - отколкото
на преките данъци, които са политически
по-деликатни.
През 2006 г., например, преките данъци са донесли под 6% от приходите на арабските правителства. В свой доклад ООН отбеляза:
"Този вид
данъчна структура също така свежда до
минимум възможността за граждански
протести срещу правителството. Преките
данъци, по-конкретно подоходният данък,
се разглеждат като категория, която
осигурява на гражданите по-голямо
доказателство, че те допринасят за
формирането на държавния бюджет.
В арабските държави повечето постъпления от данъци идват от непреки продажби и митнически такси, скрити в цената (...) Тези видове данъци обикновено прикриват пряката връзка между данъчните плащания и финансирането на държавната хазна, като по този начин отслабва общественият натиск за отчетност".
И при двата данъка не става дума само за събиране на пари. Видът данъчна система, която една страна има, ни казва много за отношението между хората и държавата.
И както Световната банка (СБ) посочи миналата година:
- Успешното
увеличаване на данъците изисква
политически усилия, за да бъде осигурено
съгласието на данъкоплатците.
- Ефективното
увеличаване на данъците изисква
изграждането на компетентен административен
апарат.
- Равномерното
увеличаване на данъците изисква
политическа загриженост за справедливото
и еднаквото отношение на държавата към
гражданите.
"Облагането", се допълва в доклада на СБ, "е в центъра на доброто управление и изграждане на държавата. Усещането за справедливост на данъчната система е решаващо за изграждането на една ефективна държава, основаваща се на съгласието на гражданите. Желанието за плащане на данъци е добър показател за легитимността на държавата".
