Търговската война между САЩ и Китай е неизбежна. Трудно е да се стигне до друг извод, ако достатъчно дълго са били проучвани страните, които крепят баланса на световната икономика, коментира агенция Дау Джоунс.
В най-новото си изследване експертът от фонда за облигации "Пимко" Пол Маккъли формулира проблема, макар че по същество той разсъждава за катастрофата, надвиснала над развитите икономики заради въведените правителствени програми за икономии.
Накратко, сумата от финансовите баланси на домакинствата, бизнеса, държавата и външнотърговския баланс трябва да бъде нула. Ако съкратите дефицита на бюджета, то и излишъкът в баланса на домакинствата и корпоративния сектор ще намалее. При това ние приемаме, че външнотърговският баланс е неизменен.
Разбира се, компаниите са получили колосална печалба благодарение на силно увеличеното данъчно стимулиране, но ситуацията вече се е променила. С други думи при намаляването или пълната отмяна на данъчното стимулиране прогнозата за резултатите на компаниите няма да бъде никак утешителна.
Само че нещата не опират единствено до корпоративния сектор, защото и домакинствата ще реагират на това затягане. В този случай лихвите по влоговете на частните лица, които току-що бяха започнали да се отлепят от историческото си дъно, до което стигнаха по време на рецесията, отново ще тръгнат надолу. А нито едното, нито другото не дават повод за оптимизъм.
И така, съкращаването на бюджетния дефицит - в САЩ по-скоро това става за сметка на намаляването на данъчното стимулиране, отколкото за сметка на икономически мерки - може да попречи на търговския излишък. Само че сега има много малко предпоставки за такова развитие на събитията.
Свиването на външнотърговския баланс на САЩ, което през предишната година съпътстваше рецесията, вече набра значителна скорост заради скока на обема на вноса и намаляване на износа.
Растежът на дефицита на външнотърговския баланс на САЩ е свързан пряко с решението на Китай да обвърже курса на юана с долара. САЩ не могат да девалвират собствената си валута, за да намалят натрупалия се дефицит. Това може да стане само чрез по-нататъшно забавяне на икономиката на страната.
Дори тогава обаче има всички основания да се предполага, че Китай ще поддържа износа на високо равнище, както по време на кризата. Във всеки случай китайското търсене на френски вина, чанти Луи Вюитон и луксозни германски автомобили само още по-активно ще поддържа на високо равнище чистия излишък в търговията със САЩ.
В САЩ нивото на безработица достигна 10%, развитието на корпоративния сектор се забави, а домакинствата никак не могат да подредят бюджетите си.
Освен това Вашингтон има алчен търговски партньор, който е фиксирал курса на собствената си валута. Това ще накара американското правителство да разбере, че изходът от сложната ситуация е само един - митата за китайските стоки.
Растежът на цените ще удари американския потребител. Само че без да се задълбочаваме в разбалансираната глобална икономика, външната търговия представлява малка част от американската икономика. За Китай обаче последиците ще бъдат сериозни.
