Уи ивката по лицето на премиера Бенямин Нетаняху след
завръщането му от визитата в САЩ не може да скрие онова, в
което е въвлечен Израел.
Начинът, по който Израел напусна Ливан,
премахването на еврейските селища в Газа без споразумение и
облекчаването на абсурдната гражданска блокада на Газа едва след
нескопосния рейд срещу хуманитарната флотилия не са изключения
от историческото правило, независимо колко неудобен за Израел е
моделът на поведение, който те отразяват.
Всички колониални режими от миналия век са приключвали по
същия начин.
Те не са си отивали, защото се е възцарявал мир, а
защото са били изтласквани от засилващ се натиск. Така стана с
англичаните в Индия и Кения, с французите в Алжир и прочее.
Въпреки това случаят с Израел и окупираните територии е
уникален в едно отношение: индийците не предявиха претенции към
Великобритания, нито пък алжирците към Франция. Следователно,
изтеглянето на тези държави от техните колонии прекрати
конфликта.
Но въжделенията и претенциите на палестинците,
арабите и ислямския свят не са ограничени до територията, която
Израел окупира
през 1967 г. и на която за зла участ установи
колонията си
Освен това самият Израел няма колониална страна майка, така
че пълното му разтваряне обратно в Полша, Ирак и Германия не е
изход.
Тази уникалност подсилва екзистенциалната глупост, моралната
низост и дипломатическата лудост на решението да се установи
израелска колония по Западния бряг и Газа.
Нация, чието
съществуване в този район атакуват като колониална присадка,
трябва да се разграничи от такова поведение и да си изгради
държава със стабилни граници - демократична, нормативна,
егалитарна държава.
Вместо това след 1967 г. - и особено след като "Ликуд" взе
властта през 1977 г. - Израел действаше в духа на
еврейското традиционно право спрямо пребиваващите чужденци и
според
библейската повеля "Няма да им позволяваш обитание"
Това
превърна жителите неевреи в поданици без права, камо ли в пълноправни граждани. Израелците, живеещи в колониите, са привилегировани
граждани; съседите им са точно обратното.
По този начин еврейската държава не само извърши грях спрямо онези, които окупира, и нанесе
огромна вреда на ционистката мечта, която в основата си бе
хуманистична и модерна, но също така изложи целия регион на риск
от кървав апокалипсис.
Стана така, понеже "естествената" историческа пътека за
прекратяване на колониалния фарс е непригодна за Израел.
Паническо изтегляне от неговата колония, под натиск и без
истинско споразумение, както се случи в останалите колонии по
света, няма да прекрати този конфликт.
И двата народа ще си
останат по местата
Колонизаторите няма да отплават обратно, а
окупираните ще укрепят убеждението си, че само със сила могат да
прогонят чужденците от цялата своя "свещена земя".
Следователно няма и не може да има алтернатива на една
искрена мирна инициатива, произтичаща от сърцата на народите в
региона и оркестрирана от истински лидери.
От външен натиск също
може да се появи нужда, но без вътрешна революция, водеща до
мирно споразумение, което да върне Израел в първоначалните му
граници - доброволно и със зачитане на демокрацията - нищо в
Близкия изток няма да бъде стабилно.
Алтернативата, в която сега се въвлича Израел благодарение
на противното разрастване на автономната, месианска, расистка
черна дупка, която създаде вътре в себе си, е ясна и неизбежна:
двата свята на радикализма - еврейския и ислямския - ще
продължат да се ръфат помежду си и да си доказват взаимно, че
"само силата може да победи."
Всяка от страните ще прави
отстъпки едва след прилагането на сила
Без използването на сила всички своеволни несправедливости -
от забраната на шоколад и играчки до уличен терор - ще се
разпълзят като бурени.
В тази отровена и агресивна атмосфера дори принудителна
деколонизация няма да предотврати нов кръг от месианско насилие,
който може да унищожи всяко мимолетно човешко същество в района
с едно апокалиптично примигване на окото - ядрена война на Гог
и Магог.
Така че истинското лидерство - лидерство, способно да донесе
искрена мирна инициатива, която да не бъде трик или билет за
показна среща на върха - не е просто необходимост. Без него
животът на милиони ще изчезне яко дим, за миг.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
