Ромите живеят по-трудно и по-кратко

Според данни от последното преброяване на населението през 2001 г. при ромската общност в България продължителността на живота е по-ниска в сравнение с останалото население.

Едва около 5% от ромите достигат пенсионна възраст.

Причина е лошото им здравословно състояние.

Затова неслучайно здравеопазването е един от приоритетите в утвърдената днес от Министерския съвет Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество (2010-2020).

Стратегическа цел на програмата е създаване на условия за равноправно интегриране на ромите в обществения и политически живот чрез постигане на равни възможности и равен достъп до права, блага, стоки и услуги, участие във всички обществени сфери и подобряване качеството на живот при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.

Програмата цели спазване правата на човека и зачитане на етническата идентичност. В документа са описани подробно приоритетните области и направления на действие -

образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, култура, недискриминация и равни възможности.

Специално внимание е отделено на управленските отговорности между органите на изпълнителната власт; усъвършенстване на координацията със структурите на гражданското общество; включване на общините; финансово обезпечаване на интеграционните политики и програми със средства от държавния бюджет, европейските фондове и др.

Ромската общност у нас продължава да е неравнопоставена, уязвима към социални рискове и дискриминационно отношение.

Това предопределя бедността и социалното изключване на повечето роми.

Сегашният рамков документ е свързан и е продъжение на Програмата на правителството за европейското развитие на България 2009-2013 г. и на Националния план за действие по инициативата Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.

Водещи са десет общи основни принципи за включване на ромите, приети от Съвета на ЕС миналата година.

Вниманието е фокусирано върху ромите, но не като изключение от другите хора, които споделят същото социално-икономическо положение.

В документа се подчертава, че политиката може да бъде ефективна само при въвличане на самите роми на всеки етап от процеса. Участието на ромите трябва да има място и на национално, и на европейско ниво, чрез приноса на опит от ромски експерти и държавни служители.

Като особено важна задача се поставя осигуряване на образование на ромските деца, което е съизмеримо с образованието на децата от мнозинството.

Една от важните цели е да се увеличи участието на

ромски деца в предучилищното възпитание и подготовка.

Като особено важна цел се отбелязва осигуряване на здравно образование на роми.

Специфичен проблем при тях е недостатъчното обхващане на децата с имунизации и свързаните с това случаи на заболявания.

Проблем е също ранната брачност и раждаемост при биологическа и социална незрялост на майките и на бащите, недостатъчни знания по семейно планиране и репродуктивно здраве, недостатъчни знания и информираност за процесите на отглеждане, възпитание и социализация на децата и др.

В 68 % от ромските домакинства има хронично болен, 58 % нямат достъп до стоматологична помощ, 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве. Половината лица от ромски произход не са здравно осигурени.

През 2001 г. около 46% от ромите са обитавали селските райони, а 54% - градовете. В документа се признава, че повечето, населяващи градовете живеят в

т.нар "обособени ромски квартали" (гета),

където жилищните условия са "абсолютно неприемливи".

Затова в програмата има специален раздел за допълване на законодателството в областта на жилищата, за подобряване на жилищните условия в квартали с компактно ромско население, за отреждане на нови територии за жилищно строителство,за водоснабдяване, канализация, улична мрежа и благоустрояване.