ЕС одобри механизъм за оказване на помощ на Гърция

Д�й �йната среща на високо равнище на ЕС и на ръководителите на страните от еврозоната приключи съсследните резултати:

- одобрен бе механизъм за оказване на помощ на Гърция;

- потвърдена бе волята за укрепване на икономическото управление в ЕС;

- утвърдена бе стратегия за следкризисносоциално-икономическо развитие на Европа до 2020 г.

В Брюксел се твърди че договореността е била постигната между президента на Франция Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел няколко часа преди откриването на срещата.

Окончателно механизмът за оказване на помощ на Гърция е бил съгласуван късно снощи на отделна среща на държавните глави на 16-те страни от еврозоната, заради която бе прекъсната работата във формата 27 на форума.

Този механизмът предполага Гърция да получи на двустранна основа

държавни заеми от партньорките си от еврозоната, съчетани с допълнителна помощ от Международния валутен фонд.

Механизмът  може да бъде задействан, само при условие че Гърция не е в състояние да получи необходимите й средства от финансовите пазари, или с други думи, ако изпадне в преддефолтно състояние -  на крачка от неплатежоспособност.

За да влезе в сила този план, Атина ще трябва официално да се обърне с искане за помощ към Еврогрупата. Механизмът имаотворен характер и не е ограничен с никаква конкретна сума, като може да бъде приложен за всяка една страна от ЕС, изпаднала в аналогична ситуация.

Според оценка на експерти

Гърция в момента се нуждае от 20 до 30 млрд. евро външни средства. Делът на МВФ в този механизъм ще бъде около една трета.

Обемът на кредитите, които ще отпуснат страните от еврозоната ще се разпределят пропорционално според участието им в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Така от европейската част на пакета за подпомагане (две трети от общия му обем) Германия ще трябва да осигури 27%, Франция - 20, Италия и Испания - съответно 18 и 12%.

Премиерът на Гърция Георгиос Папандреу изрази "дълбоко удовлетворение" от европейския план.

"Надявам се, че изпълнението на този механизъм ще бъде достатъчно, за да може Гърция да си върне доверието на пазарите, а това пък ще позволи на Атина да получи необходимите кредити подпри адекватни лихви", подчерта финансовият министър на Гърция Георгиос Папаконстантину.

Подобно мнение изрази и президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Лидерите от еврозоната приеха и декларация за

необходимостта от укрепване на финансовата дисциплина в Евросъюза,

за да не се допусне повторение на бюджетни кризи, аналогични на гръцката.

В Бюксел бе решено да се създаде експертна група на Еврокомисията, ЕЦБ и националните правителства, на която ще бъде възложено да разработи мерки за наблюдение на  финансовата ситуация в ЕС, за своевременно откриване на нарушения, а също и ефективни санкции за страните нарушителки.

Тези санкции не предвиждат изключване от еврозоната или от  ЕС, но могат да доведат до временно лишаване от право на гласуване в Съвета на ЕС или в Еврогрупата.

ЕС утвърди днес и стратегията за следкризисно социално-икономическо развитие на общността до 2020 г., съобщи на пресконференция за закриване на срещата на високо равнище президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

"Новата амбициозна стратегия за растеж и социално развитие "Европа-2020" е приета", каза Ван Ромпой.

ЕС получи нова програма за социално-икономическо развитие, която определя стратегията на общността, потвърди и председателят на Европейската комисия  Жозе Мануел Барозу.

Стратегията за развитие на ЕС след периода на кризата предвижда

повишаване на заетостта в Европа от 69 до 75 на сто.

Лидерите на ЕС си поставят за задача за 10 години да намалят броя на европейците, живеещи под прага на бедността, от 80 до 60 милиона души, въпреки че до 2020 г. населението на ЕС ще бъде над 1,5 милиарда души.

Ръководителите на страните членки поставят като задача и увеличаването на броя на хората с висше образование от 30 до 40 процента.

Според ЕС най-важната основа за икономически растеж са инвестициите в нови технологии и затова новата стратегия поставя като задача капиталовите инвестиции в този сектор да достигне до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Сега показателят в различните страни е на равнище между 1,1 и 2 процента от БВП.