10% от хоспитализираните - жертва на лекарска грешка

Пи и 10% от хоспитализираните у нас пациенти се наблюдават случаи на нежелан инцидент или медицинска грешка, обяви на кръгла маса в парламента Мина Попова, представител на здравното министерство.

Обсъждането бе посветено на добрите европейски практики в болничната помощ и безопасността на пациентите.

По думите й всеки трети от тези случаи завършва със смърт или инвалидност, а половината от тях могат да се избегнат.

Според доклад от 2008 г. на Световната банка, поръчан от НЗОК, годишно у нас жертва на медицинска грешка стават 7000 пациенти.

Попова цитира и изследване на Евробарометър, което показва изключително ниско доверие на българите към медиците в сравнение с останалите граждани на ЕС - съответно, 35 спрямо 69% средно за Общността.

Цели 80 на сто от гражданите ни допускат възможността да станат обект на лекарска грешка, като в Европа този дял е 47 на сто. 90% от българите определят като "много важен проблем" този риск, докато той тревожи едва 7% средно от останалите европейци.

В България има 361 лекари на 100 хил. души - малко повече от средния показател за ЕС, който е 322.

Медицинските сестри у нас са много повече от лекарите

- 421, но в европейски план те са наполовина от обичайното за ЕС - 745 на 100 хил. население, като броят им продължава да спада. Само в болничната помощ работят 269 сестри на същия брой души.

Тази статистика от периода 2006-2008 г. изнесе директорът на Националния център за здравна информация Христиан Грива.

В ЕС средният брой болници на 100 хил. души е три, докато в България е 4,6. Според Грива това е твърде висока разлика и трябва да се работи за доближаването до европейския стандарт.

Средният престои в болниците за активно лечение в България е сравним с този в ЕС - 5,8 дни, като за Европа дните са средно 6,5. Много повече обаче са хоспитализациите у нас спрямо средния показател в ЕС .

Болничните легла в България са повече в сравнение със средното европейско ниво. На 100 хил. жители на ЕС се падат средно 565 броя, а у нас тази цифра е 651.

Броят на леглата в частните болници е 8,2% в сравнение с 2,1% в ЕС. За сравнение обаче тези проценти в Австрия са 27,7, а в Белгия - 62,3.

С около 2000 операции на 100 хил. души по-малко се правят в страната ни в сравнение със средния брой за страните членки.

На днешната среща Ивайло Ваклинов от НЗОК посочи сред проблемите при хоспитализацията у нас неефективното изразходване на средства и концентрацията на високоспециализирани дейности в определени райони.

Според него увеличения брой на постъпващите в болница се дължи на въведените стимули в начина на заплащане в лечебните заведения.

Болниците в България се увеличавали поради липса на адекватна оценка

за потребностите на населението, но в същото време нараствали разходите в извънболничната помощ. Неговата преценка е, че липсва ефективно взаимодействие между лекарите в извънболничната и болничната сфера.

Има нужда от промяна на механизма на финансиране, защото в момента системата не дава възможности за ефективно управление на средствата, а финансовият риск е концентриран във финансиращите институции, коментира Ваклинов.

Пирамидата на финансирането на българското здравеопазване е обърната - в болничния сектор то е в пъти повече, съгласен е и председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов.

Според него няма финансово изражение на твърдението, че профилактиката е най-важна.

До момента никой в страната не се ангажирал да направи реална оценка на цената на клиничните пътеки и остойностяването на труда по тях, смята той.

Иванов прогнозира, че след реалното остойностяване до средата на март ще се окаже, че недостигът в здравеопазването ще е много по-голям от 2 млрд. лева.

Като друг проблем на здравната система Иванов посочи неясните критерии за приемане в болниците - джипитата са тези, които насочват пациентите, а не специалистите. Той допуска, че често има

неформални договорености за прием в определени заведения

Ако не развием здравноосигурителния модел, няма шанс за добро здравеопазване, изказа се и министърът на здравеопазването Божидар Нанев.

Според него се създава грешно впечатление, че реформата е концентрирана върху болничната помощ, докато всъщност тя целяла да обхване различни направления на системата.

Залагаме конкретни критерии за качество, ще бъдат доразвити медицинските стандарти, като последните девет се очаква да бъдат публикувани следващата седмица, добави той.