Българите - сред най-недоволните от промените

Б�г �гарите са сред най-недоволните от падането на комунистическия режим в Източна Европа, пише "Дойче веле".

Това показват резултатите от анкета в Източна Европа на проучвателния център "Пю" от Вашингтон.

20 години след падането на комунизма ентусиазмът от промените е силно намалял.

Анкетата се отнася до промяната от социализъм към капитализъм, от тоталитарно управление към демокрация. Отговорите са сравнени с резултати от подобна анкета, правена през 1991 г.

Повечето анкетирани през август и септември тази година вярват, че преминаването към пазарна икономика и демократично управление е нещо положително, но броят на положителните мнения е силно намалял в сравнение с 1991 година.

Българите - сега по-зле от преди

Най-силен отлив има в Украйна, където подкрепата за преминаването от комунизъм към многопартийна система е паднала с 42%.

В България одобрението за преминаването към демократично управление е намаляло с 24 процента, а за преминаването към капитализъм – с 20%.

Само 50% от анкетираните през 2009 г. българи смятат, че тези промени са положителни. Но дори и те са на мнение, че сривът на комунизма е бил от полза най-вече за бизнеса и политическите елити.

В Унгария и Литва разочарованието е още по-голямо: намаляване на одобрението съответно с 34 и 26%.

Много от участниците в анкетата заявяват, че капитализмът е направил живота им по-лош. Най-негативни са унгарците - 72% казват, че сега са по-зле.

Следващите в тази негативна класация са България и Украйна – и в двете страни 62% от анкетираните казват, че сега са по-зле от преди. Най-положително мислят хората в Полша и Чехия.

Само 15% от българите са доволни от живота си

Макар да звучи парадоксално, почти навсякъде в Източна Европа има значително увеличение на общото задоволство от живота.

Само българите продължават да са недоволни: едва 15% от анкетираните заявяват, че са доволни от живота си тази година; през 1991 г. процентът на доволните е бил още по-нисък – само 4%.

Големи са разликите между отделните възрастови групи: 28% от българите на възраст до 29 години са доволни от живота си, докато сред хората на възраст над 65 години доволни са само 8%.

Подобни са цифрите и за Унгария. Нивото на удовлетвореност от живота в двете държави е наполовина по-ниско в сравнение с останалите проучени страни от Източна Европа.

Мненията на различните възрастови групи в България са силно поляризирани и по отношение на преминаването към многопартийна система и пазарна икономика - 19% разлика между най-младите и най-старите по отношение на многопартийната система и 34% разлика по отношение на пазарната икономика.

Само в Русия има подобна поляризация на мненията – 36% разлика.

40% от всички анкетирани българи не са доволни от преминаването към многопартийна система.

Русия - добро или зло?

20 години след падането на комунизма страхът от Русия продължава да е осезаем както в Източна, така и в Западна Европа. Повечето анкетирани виждат в отрицателна светлина влиянието на Русия върху тяхната държава.

Изключение правят единствено България и Украйна – 45% от българите смятат, че влиянието на Русия е положително, само 17% го окачествяват като отрицателно. В Украйна 46% от анкетираните гледат на Русия положително.

Самите руснаци пък смятат, че "за Русия е нещо естествено да е империя". 54% от руските участници в анкетата имат отчетливо шовинистични възгледи.

В посткомунистическа Източна Европа витаят и други страхове и тревоги. Те са свързани с корупцията, престъпността и дрогата – в различен ред за различните държави.

В България и Литва се наблюдава и подчертано силна тревога от това, че прекалено много хора напускат родината.