Френският спектакъл "Асфалт" на хореографа Пиер Ригал откри тазгодишното издание на фестивала за съвременно танцово изкуство Sofia Dance Week.
Според критиците
спектакълът гребе с пълни шепи от
градския живот и директно го изсипва
на сцената.
Главни герои в него са петима хип-хоп изпълнители, които пресъздават градската джунгла с равни порции насмешка, ирония, цинизъм, поезия и изящество.
На фона на огромен
блок светлина като в комикс се прожектират,
надбягват и преобръщат надолу с главата
градски митове и легенди, клишета и
стереотипи.
Вечните герои на улицата разиграват своите истории за любов, война, революции, слава, красота (вж. видео).
Танцьорите са
Матийо Ернандес, Ерве Канда, Йоан
Ниренолд, Камий Рено, Жулиан Сен-Максимин;
музиката е на Жулиaн Льопрю.
Спектакълът е копродукция на: Compagnie Dernière Minute (PierreRigal.net), Suresnes Cités danse 2009 и TGP - CDN de Saint-Denis, с подкрепата на фондация "БНП Париба" (Mecenat.BNPParibas.com).
Във втория ден
на фестивала
зрителите могат да видят голия моноспектакъл "гол.гола" на италианката Алесандра Кристиани.
Това е вторият
от трилогия спектакли, обединени в
проекта "Физиката на душата: Франческа
Щерн Удман", който разказва една
история на различни езици - танц, музика,
светлина, фотография.
Ключът към тази история се нарича Франческа - автор на революционни за 70-те години фотографии, в които използва предимно себе си и голото си тяло като модел. Самоубива се малко преди да навърши 23 години.
Алесандра
Кристиани тръгва от фотографския
материал на Удман - разказ за целия
женски свят в неговия най-деликатен
преход - от пубертета до началото на
зрелостта.
Сама на сцената с голото си тяло, тя изследва именно този процес и абсолютно неотложната нужда от първична идентичност - тялото, с всички негови мрачни желания. Необходимостта да се отвориш, да се разкриеш.
Спектакълът ще бъде представен този петък, 25 септември, от 20 ч. в театър "София".
Музиката е на Клаудио Монета.
За хореографите:
Пиер Ригал започва да танцува на невъзможно късните
29 години.
Преди това е бил обещаващ международен състезател на 400 м бягане с препятствия, но всъщност е завършил математика и икономика в Барселона и кино в Тулуза.
След университета
започва да режисира документални филми
и музикални клипове, междувременно
получава травма и се налага да прекрати
кариерата си като бегач.
По неясни и за него самия причини избира танца като заместител на спорта.
Истинското
вдъхновение идва от белгийския хореограф
Вим Вандекийбъс и босненския режисьор
Младен Материц, които съчетават танц,
театър и технологии в спектаклите си.
През 2002 г. Ригал е вече танцьор в трупата на швейцареца Жил Жобен, а през 2004-та в Тулуза основава собствена танцова компания - Compagnie Dernière Minute, с която продължава да изследва пресечната точка между танца и високите технологии.
Поставя спектаклите си на границата между танц, театър, цирк, инсталация, визуално изкуство, но предпочита да се придържа към определението "танцов театър".
"Асфалт" e идеален пример за подхода на Ригал, в който всички елементи на спектакъла - светлина, звук, декор - се движат заедно с танцьорите и композират цялостната хореография.
Актрисата Алесандра Кристиани влиза в света на танца, след като започва да изследва физическата подготовка, през които преминават актьорите.
Изучава съвременен танц, китайски медитативни техники, дишане и стоеж, идеокинезa и японски буто танц (с феноменалния Масаки Ивана).
Именно той и традицията на буто привличат най-много Кристиани - и тя създава заедно с танцовата компания Lios международния буто спектакъл Trasform'azioni, а първият й моноспектакъл е бяло буто с хореография на Ивана, Non si può rubare la luna (Не можеш да откраднеш луната).
С трупата на Силвия Рампели Habille d'eau танцува в Италия, Босна, Франция, САЩ.
Има солидно досие с награди за оригиналност и иновативен подход към танца.
Последните й спектакли са трилогията Io è un otro, nudo.nuda, Miele ("Аз и един друг", "гол.гола", "Мед") от проекта "Физиката на душата - Франческа Щерн Удман".
