На 6 август Българската православна
църква отбелязва един от най-светлите
си празници - Преображение Господне.
Той е един от 12-те големи Господски и
Богородични празници.
Денят е свързан с едно от най-важните
евангелски събития - явяването на Иисус
Христос в небесна слава пред трима от
най-близките Му ученици, и се чества още
от първите векове на християнството
като спомен за небесната слава и мощ на
Спасителя.
Апостолите не допускали,
че Божият син ще понася унижения и
страдания - според тях това било
несъвместимо с величието и славата Му.
Христос често беседвал с тях за Своите предстоящи страдания,
казвал им, че ще бъде убит и на третия
ден ще възкръсне. Сърцата на апостолите
се изпълвали със скръб, но дълбоко в
себе си те не вярвали, че това ще се
случи.
Юдеите старателно
изучавали пророчествата за Месията, но
превратно тълкували техния смисъл, като
мислели, че той ще ги освободи от робството
на чужденците, ще възстанови израилското
царство, ще ги възвеличи със земна слава
и ще седне на Давидовия престол.
Те не разбрали, че Старият завет говори
за небесно, а не за земно царство, за
вечни блага, а не за светски изгоди. Дори
и самите ученици Христови не били далеч
от такива земни помисли, макар да вярвали, че Иисус е очакваният Месия.
Тогава Христос отвел трима от тях:
Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в
Галилея, за да им покаже ясно своя
произход и предричаното от него "ново
царство".
След вглъбена молитва Иисус се
преобразил - лицето и дрехите му засветили
с ослепително сияние. До него апостолите
видели библейските пророци Моисей и
Илия, с които той беседвал за предстоящите
Си страдания и Кръстна смърт в Ерусалим.
Чул се глас от небето, който посочил
Христос като Божи син. Когато посмели
отново да отворят очи, учениците му
отново го видели в обикновения му човешки
облик.
Това чудодейно събитие
трябвало да предпази апостолите от
униние и съмнение при вида на Христовите
страдания, да укрепи вярата им в Неговата
Божествена природа.
За всички вярващи
православни християни и до днес
Преображение Господне е свързано с
идеята за промяна и нова надежда, затова
се отбелязва в края на
християнската църковна година. Вярващите
се причестяват след петдневен пост,
като в чест на празника се позволява
риба.
На този ден в Светата
Литургия на православните храмове се
прибавя специален Тропар (молитвено
песнопение) - "Освещаване на гроздето".
По това време в българските
по-южни земи вече е откъсната първата
чепка грозде. Стопаните я носят в църквата
за благослов, защото от гроздето се
прави виното - символичният образ на
Христовата кръв. На празника обаче не
се яде грозде.
От първото набрано днес грозде се
раздава на близки и съседи.
Узрелите преди това къпини, които
според народната вяра са дяволско
грозде, могат да се ядат след 6 август.
Според народните вярвания времето на
Преображение се обръща: водите на
изворите и реките стават студени и
непригодни за къпане и лятото се пречупва
- времето се обръща към есента и студа.
Днес Христос се явява в небесна слава
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне
6 август 2009, 10:29
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!