Гергьовден поставя начало на лятото

Днес се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите.

Св. Георги е от малкото светци, почитан както от християни, така и от мюсюлмани.

Празникът се чества като Ден на храбростта и на Българската армия още с нейното създаване през януари 1880 г.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.

В памет на Св. Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. Извършват се

различни ритуали,

сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и обредните хлябове.

Подготовката за традиционното честване на празника започва още от предния ден. Момичетата берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне, прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.

Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.

Семейството се събира на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата".

На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината. Някъде момите вадят от бял котел с "мълчана" вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.

Имен ден празнуват

Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо, Герго, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга.