ОЛАФ: Марио Николов участва в данъчни измами и пране на пари

"Защо Марио Николов, който е подсъдим за злоупотреба с евросредства, е пуснат под гаранция за 5 хил. евро, когато обвинението е за близо 8 млн. евро", попита днес в София Елизабет Шпербер - ръководител на "Селско стопанство" в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която следи за изпълнението на програма САПАРД у нас,

На семинар

"ОЛАФ - пазителят на европейските фондове",

организиран от клуба "Журналисти срещу корупцията", Елизабет Шпербер заяви, че от преди седмица е информирана, че срещу президентския спонсор Любомир Стойков, който първоначално бе задържан заедно с Николов, не се води дело за злоупотреба с евросредства.

По думите й Николов принадлежи към група от 60 български, чужди и
офшорни организации. Говори се, че те имат връзки с правителството и някои агенции, говори се за участие в данъчни измами и пране на пари, каза Елизабет Шпербер.

Тя съобщи, че пет проекта по САПАРД на една и съща стойност са били подадени в един и същи ден и всеки един от проектите е бил на стойност близо 1 млн. евро.

"Учудващо е, че на никого това не му е направило впечатление", посочи Шпербер. Освен това по думите й в последния ден, в който са се приемали документи за кандидатстване по САПАРД през 2006 г. били пуснати близо 400 проекта при положение че общо за трите години е дала "зелена светлина" на едва 706 предложения.

Сред недостатъците, които са установени, когато е започнала работата на ОЛАФ по случаи със злоупотреби, са констатирани корупция по високите
етажи на властта, администрацията, спонсориране на отделни лица в политиката от страна на заподозрени, каза Елизабет Шпербер.

Тя посочи, че

на независимата съдебна система у нас се е гледа като на самообслужване.

Установена е била липса на сътрудничество между отделните институции, които са работили с пари по еврофондове, говорело се, че се плаща за всяка подадена молба за кандидатстване, а разследванията се бавят.

Според Шпербер основен проблем в България е отказа от промяна и старите модели на мислене на някои хора, които отговарят за усвояването на европейските пари.

Плащане на подкуп само за да получиш право да кандидатстваш за финансиране от ЕС, заподозрени за източване на евросредства спонсорират партии, има връзки между администрацията и хората, които получават субсидии с измама. Това е само част от картината на престъпните практики по програма САПАРД в България.

Държавните служби са прикривали проекти с нередности, не си сътрудничеха с европейските институции, а разследвания за злоупотреби по САПАРД нямаше, заяви Шпербер.

Тя обясни, че агенцията, вместо да гледа под лупа всеки следващ проект на хора, заподозрени в злоупотреби, ги е одобрявала. Всичко това са минали истории, но все още липсва сигурност, че няма нещата да продължат по същия начин, заяви Шпербер.

Според нея в момента комуникацията между ОЛАФ и "Земеделие" е в застой след смяната на ръководството на фонда.

Има една мрежа от "стари момчета" на ръководни позиции,

която пречи на младите да проведат реформи и иска нещата да стават по същия начин, по който са ставали години наред, заяви Шпербер.

В момента ОЛАФ разследва 25 български случая на злоупотреби по САПАРД, съобщи шефът на отдел "Селско стопанство".

Схемата е следната - машината е продадена от България в Ирландия за 14 хил. евро, оттам се купува в Германия за 298 хил. евро и се връща в България с цена 341 хил. евро, обясни Шпербер. За замесените в този случай се говори, че са много гъвкави, имат тясна връзка с правителството и държавни агенции и освен в източване на САПАРД са замесени в данъчни измами, фалшифициране на документи, пране на пари и незаконен внос на месо от Китай, каза тя.

На същия семинар съветникът на генералния директор на ОЛАФ по въпросите на антикорупцията Волфганг Хетцер заяви, че "България не е люлка на злото". За много хора все още не било ясно какво точно означава думата корупция.

Доскоро тази ситуация беше различна навсякъде в Европа и в света, и в много страни се отричаше наличието на корупция. Така беше и в България, допълни той.

"Искаме да помогнем на българските власти при решаването на много трудни проблеми в областта на борбата с корупцията. Но посещенията на ОЛАФ в България нямат за цел да свършват работата на българският парламент, а да отчетат напредък в проблемни области и да дадат своите напътствия, каза Хетцер.

Той припомни някои от критиките към съдебната власт у нас, описани и в доклада на ЕК от този месец и по които няма напредък.

"Няма присъди над добре известни криминално проявени лица, които отдавна са в полезрението на службите. Бави се прилагането на приетия закон за конфликт на интереси, няма установен парламентарен контрол над ДАНС, необходима е реформа в досъдебната фаза, проблем е неясното партийно финансиране, купуването на гласове и т. нар. заменки на земи.

Има нужда от прозрачни и отчетни правила на разделение между ДАНС и МВР във връзка с използването на специални разузнавателни средства и за обема на парламентарния контрол върху дейността на ДАНС.

Убеден съм, че промяна ще има, макар по пътя да бъдат срещнати разочарования. Предстои много работа от страна на законодателя и администрацията", каза Хетцер.

Според ОЛАФ по програма САПАРД в периода 2000-2006 г. от предвидените близо 450 млн. евро на България са дадени 235 млн., а по ИСПА от предвидени 878 млн. евро за същия период - 156 млн. евро.

На семинара вицепремиерът Меглена Плугчиева съобщи, че

специализираното звено за разследване на злоупотреби

с европейските средства към прокуратурата е образувало 102 досъдебни производства, внесло е 27 обвинителни акта и е предотвратило измами на стойност 45 млн. лв. до края на януари.

В момента се подготвя пакет от законови изменения във връзка с проектите, финансирани от ЕК, които ще засегнат Търговския закон, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за концесиите, каза Плучгиева.

Една от тези промени гласи, че всички плащания над 5 хил. лева ще се осъществят по банков път.