Г лобалната икономика губи повече пари на година от обезлесяването, отколкото са загубени от сегашната банкова криза, разкрива проучване на Европейския съюз.
То оценява годишната загуба от обезлесяване между 2 и 5 трилиона долара. Сметката е проста: събира се стойността на различните услуги, които горите предоставят, като чистата вода, въздуха или пък поглъщането на емисиите парникови газове.
Природозащитниците виждат в това проучване нов начин за убеждаване на законодателите и бизнес лидерите в нуждата от спешни мерки за намаляване на загубите на биоразнообразие.
Пред журналисти ръководителят на проучването, икономистът от "Дойче банк" Паван Сукдев, обяснява, че щетите от загубата на гори правят глобалната финансова криза да изглежда като малък проблем.
Обезлесяването не само струва повече на икономиката, но и е продължително, случва се година след година. Ако тази година на Уол стрийт финансовият сектор е загубил към 1-1.5 трилиона долара, то загубите от унищожаване на природен капитал са най-малко между 2 и 5 трилиона долара годишно.
Ръководеното от Паван Сукдев изследване "Икономика на екосистемите и биоразнообразието" (The Economics of Ecosystems and Biodiversity) е инициирано от Германия, когато тя пое президентството на ЕС. Финансирането за него е осигурено изцяло от Европейската комисия.
Първата фаза на проучването е била завършена през май, като изводът е бил, че обезлесяването може да струва почти 7% от световния продукт. Втората фаза ще разшири фокуса на изследването към загубата на други природни системи.
Основа за работата на екипа на Сукдев е заключението, че с обезлесяването природата престава да осигурява услуги, които дотогава сме получавали безплатно.
Така икономиката ни или трябва да се справи без тях, или да ги възпроизведе, като строи водни резервоари, съоръжения за събиране на въглероден двуокис или като се наложи да произвежда храни, които преди са били естествено достъпни в природата. И в двата случая плащаме огромна цена.
Според данните първите потърпевши от липсата на тези горски услуги ще са бедните, защото техния начин на живот най-много зависи от директния достъп до гори, особено в тропиците. Големият проблем за западните държави ще дойде първоначално от загубата на естествен начин за преработка на парниковите газове.
Преди две години докладът на британеца Хауърд Стърн вкара икономиката на промените в климата на политическата арена и така предизвика осъзнаване на последствията от политиките за климата върху икономиката. По същия начин това проучване би могло да изкара наяве икономическите последствия от отношението към загубата на гори и на биоразнообразие.
Много нации, бизнеси и глобални организации вече отделят средства за опазване на горите. Очаква се и появата на схема за пазар на "чистата природа" по подобие на вече работещия пазар на въглеродни емисии.
Дали аргументите на това проучване ще намерят привърженици в политическото пространство, особено във времена на финансова криза, все още не е ясно. Самият Паван Сукдев е оптимист и твърди, че усеща как правителствата и бизнеса разбират заключенията му. Пред Би Би Си той споделя:
"Времената се промениха. Преди две-три години никой не ни слушаше. Днес, когато говоря, слушат. Дори задават въпроси - как изчислявате това, как можем да изчислим онова, какво можем да направим, защо не говорите с този или онзи политик или бизнесмен."
Целта е проучването да бъде завършено през 2010 г. Това е и годината, в която, според Конвенцията за биоразнообразие, правителствата са поели ангажимент за започнат намаляването на загубата му.
