Н езависимо дали става въпрос за неочаквана продоволствена криза или за разрушителен ураган най-слабите страни в света се оказват най-уязвими, щом кризата се развихри.
В четвъртия годишен индекс на провалените държави сп. Foreign Policy (FP) и Фондът за мира класират страните, които може да са само на една криза разстояние от разпада.
Когато войници откриха огън по улиците на Могадишу в началото на май, сцената изглеждаше трагично позната в разкъсваната от конфликти Сомалия. Само че в този ден войниците не се сражаваха с ислямистки милиции или военни феодали. Те са изправени пред тълпа от десетки хиляди хора, разбунтували се заради скачащите цени на хранителните продукти.
На фона на всичките огромни проблеми на страната криза в продоволствието би била жесток удар за Сомалия. А десетки нестабилни държави са изправени тази година именно пред риска от недохранване заради ескалирането на цените, заплашващо да заличи ефекта на дългогодишни усилия за намаляване на бедността и подпомагане на икономическото развитие. Размириците в Могадишу са само част от избухналите миналата година бунтове в почти всички континенти.
Десетки хиляди мексиканци протестираха, когато цената на царевичното брашно скочи с 400% в началото на 2007 г.
Хиляди руски пенсионери излязоха на улицата през ноември, за да призовават за връщане към държавно контролираните цени на млякото и хляба.
В Египет на армията е наредено да пече повече хляб в казармените фурни, след като страната е обхваната от безредици.
Кабул, Порт-о-Пренс и Джакарта преживяха гневни протести заради растящите цени на основните хранителни продукти.
Но ако малцина успяха да предвидят глада и трудностите, които ще последват повишаването на цените, събитията от 2007 г. показаха, че неочакваните шокове могат да играят решителна роля за стабилността на увеличаващия се брой лабилни държави.
От всички шокове на миналата година първостепенна роля изигра разпадът на ипотечния пазар в Съединените щати, който спука балона на жилищната търговия по целия свят, забави търговския обмен и предизвика обезценяването на много валути.
Оспорваните избори в Кения през декември набързо разклатиха подобието на етнически мир в страната, считана от мнозина за африкански еталон на успеха.
И макар че Беназир Бхуто се боеше от атентат още при връщането си в Пакистан, нейното убийство отекна силно сред един народ, който се бори с проблемите, създавани от амбициозни молли, атентатори самоубийци и всемогъща военна машина.
Тези шокове дадоха искрите, които причиняват държавен провал, те са събитията, които още по-дълбоко корозират интегритета на слабите държави и избутват неустойчивите по-близо до експлозията. Както показа продоволствената криза, тези политически и икономически проблеми засягат не само най-уязвимите страни в света.
Но слабите са слаби именно защото им липсва гъвкавостта да се справят с неочакваните и неприятни изненади.
Тъй като е особено важно неустойчивите държави да бъдат наблюдавани отблизо (техния прогрес или регрес, както и способността им да издържат под напора на проблемите), Фонд за мира - независима изследователска организация, и FP представят четвъртия годишен индекс на провалените държави.
Използвайки 12 социални, икономически, политически и военни показателя, класирахме 177 държави според тяхната уязвимост от силни вътрешни конфликти и влошаване на социалното положение на хората.
За тази цел изследвахме над 30 хил. свободно достъпни източници, данните в които са събирани от май до декември 2007 г., за да изградим основата на класацията в индекса.
В класациите са включени 60-те най-уязвими държави, а пълните резултати може да видите на адреси ForeignPolicy.bg и fundforpeace.org.
Тази година незавидната чест да бъде страната, най-силно изложена на риска от провал, се пада на Сомалия. В много отношения тя вече е провалена страна, тъй като непопулярното временно правителство не контролира дори улиците на столицата Могадишу, а още по-малко пък останалата част от страната.
Хлабавата коалиция от ислямски духовници и лидери на неформални милиции, която завзе столицата през 2006 г., бе разгромена в началото на 2007 г. с помощта на етиопски войски, които останаха в страната и воюват с остатъците от ислямисткото въстание.
Сраженията все още се водят с променлив успех, клановият хаос на страната продължава да вилнее по размирните улици, докато в морските води покрай бреговете на страната дебнат пирати. Това, което сраженията успяха да направят, е бежански кошмар, като миналата година над 700 хил. души напуснаха Могадишу.
Безредиците в Сомалия обикновено се затъмняват от хуманитарната катастрофа в Дарфур, където ситуацията се характеризира с удивителна липса на напредък.
Проблемите на региона се разнасят като ударна вълна и продължават да бутат Судан и неговите съседи до ръба на катастрофата с влошаваща се бежанска криза и ескалиращи стълкновения между бунтовници, подкрепяни от правителствата в Чад и Судан.
Като цяло в региона на юг от Сахара се намират седем държави от челната десетка на най-неустойчивите, като четири от тях са в първата петица.
Позицията на Зимбабве в тазгодишния индекс отразява неконтролируемата инфлация в страната, стигащата до 80% безработица, както и това, че всяка седмица хиляди нейни жители бягат в съседните Ботсвана и Южна Африка. Ситуацията в страната, допълнително усложнена от сблъсъците по повод тазгодишните избори, вероятно ще продължава да се влошава и зимбабвийците ще трябва да чакат доста дълго по-добри времена.
Засилването на американското военно присъствие в Ирак бе основен фактор при тазгодишния анализ на страната. Макар че класирането на Ирак е малко по-добро от миналогодишното, успехите, които се очакваха (и които щяха да бъдат знак за фундаментални и трайни промени), така и не бяха постигнати.
Окаяното положение на почти 4 млн. души, прогонени от техните домове, ужасяващото състояние на обществените услуги и неразбирателството между отделните религиозни групировки говорят за липса на действителен напредък.
В желанието си да скърпят някакво крехко примирие американските военни въоръжиха десетки нови сунитски военни групи, които на по-късен етап могат да обърнат оръжията си срещу иракското правителство, срещу техните шиитски съперници или срещу самите американци, които мнозина все още считат за окупатори.
Заедно с това иракската икономика се позакрепи благодарение на увеличаващите се цени на петрола, а не на възроденото иракско производство.
С две думи, напредъкът в Ирак миналата година е в най-добрия случай минимален и зареден с възможности за обрат при реализирането на някой от шоковете (продоволствена криза, убийство на високопоставена личност, атентат, който отприщва етническата омраза), разкрили дълбоката нестабилност на толкова много страни през последните месеци.
Разбира се, подреждането сред 60-те най-слаби държави невинаги се дължи на непредвидени катастрофи. Вземете например Израел, който се плъзгаше надолу в класацията с всяка изминала година и сега за пръв път се появява след челните 60.
Неспособността на страната напълно да интегрира своето арабско малцинство, острото икономическо неравенство и увеличаващата се фрагментираност на политическото ръководство не са проблеми, възникнали от днес за утре.
И макар че Израел в голяма степен дължи своето класиране на условията в Западния бряг, продължаващите проблеми в окупираните територии не могат да се отделят напълно от стабилността на държавата като цяло. Те показват, че съдбата на съседите може да бъде не по-малко важна за ситуацията в иначе стабилни държави. Това е реалност, която не бива да шокира никого.
