Д нес, когато започват Летните олимпийски игри в Пекин, правозащитниците настояват Китай да отговаря за своята политика на подтискане на политическата свобода, за потушаването на протестите в Тибет и за подкрепата за човекоубийствените режими в Судан, Бирма и Зимбабве.
Но китайските комунистически управници изобщо няма да се съобразят с подобни призиви, пише днес в редакционна статия в. "Интернешънъл хералд трибюн".
"Китай е категорично против политизирането на Олимпийските игри и
най-вече на използването им за намеса в китайската вътрешна политика", заяви говорител на китайското външно министерство по-рано през това лято.
"Интернешънъл хералд трибюн" определя това изказване като "язвително" и доста неискрено за страна, която използва до голяма степен игрите за политически цели, а не само, за да утвърди статута си на бързоразвиваща се световна сила.
За управниците на Китай Олимпийските игри са също тест как могат да накарат международните организации и другите правителства да играят по
правилата на Пекин.
Преди седем години, когато Пекин спечели домакинството на игрите, оптимистите в Международния олимпийски комитет вярваха, че зоркото око на медиите и притокът на посетители от целия свят ще укрепят позициите на онези, които искат политиката на Китай да е по-отворена към света.
Но се случи точно обратното. Колкото повече наближаваше датата на откриването на Олимпийските игри, толкова повече Китай потъпкваше политическия протест и прочистваше редиците на дисидентите, всичко това в името на целта да бъдат избегнати неудобни за Пекин демонстрации.
След земетресението в Съчуан китайските власти първоначално показаха готовност да допуснат репортери до опустошения район. Но първоначалните спасителни операции повдигнаха болезнени въпроси за некачественото
строителство и старите навици на режима за пазене на тайна и за самозащита надделяха, отбелязва "Интернешънъл хералд трибюн".
Тези инстинкти са още по-пагубни, защото Пекин използва нарастващото си влияние зад граница, за да покровителства други правителства и да не търси сметка за действията им.
Китай представя подхода си като стремеж за ненамеса във вътрешните дела на другите държави. Това означава подкрепа за генералите в Мианма, които убиват монаси.
Това означава и противопоставяне на налагането на санкции срещу управниците на Зимбабве, които опорочиха изборите и подправиха резултатите от тях.
Това означава купуване на петрол от суданското правителство, което
упражнява надзор върху геноцида в Дарфур.
От време на време през последните седем години светлините на прожекторите на Олимпийските игри принуждаваха Китай да проявява сдържаност. Но сега, когато игрите се откриват, правителството в Пекин изглежда все по-уверено, че нещата се развиват точно така, както то искаше, завдършва редакционната статия на "Интернешънъл хералд трибюн".
