"Икономист": Дали не избързахме с България и Румъния?

О фициално в разширения Европейски съюз всичките 27 членки би трябвало да се придържат към върховенството на закона и към европейските ценности. Но дали някой вярва, че българските съдии са толкова решени да се справят с организираната престъпност, както шведските им колеги?

Този въпрос се задава в статия в британското списание "Икономист" под заглавие

"Вярвай ми" (теория и практика на законността в България и Румъния)

В статията се казва:

В ЕС риториката често пъти предхожда действителността. Още в зората на ЕС неговите създатели следваха принципа, че там където се започва с високопарни приказки, при малко късмет ще последват и фактите. Понякога обаче пропастта между това, което говори ЕС, и онова, което неговите граждани чувстват дълбоко в душите си, се увеличава до опасни размери. И точно тогава ЕС се оказва в най-лошите си моменти на криза и застой.

Да вземем например въпроса за прилагането на законите в разширения до 27 страни членки евросюъз. Официално се смята, че всички членки на клуба са поели един и същ ангажимент да се придържат към европейските закони (както е записано в 80-те хиляди страници на европейското законодателство, които те са длъжни да приемат), както и към неясните добродетели на
европейските ценности.

Но дали някой вярва, че българските съдии като цяло, са толкова решени да се справят с организираната престъпност, колкото са например техните шведски колеги?

От 2001 г. насам в България са извършени 120 поръчкови убийства и нито
едно от тях не е разкрито, добавя списанието.

Това лято Европейската комисия (ЕК) ще публикува докладите си за съдебните системи в България и Румъния (и двете държави са на "изпитателен срок" до края на 2009 г.). Междинните доклади от
февруари за напредъка на тези две страни изобщо не бяха ласкави.

ЕК тогава заключи, че България не е показала убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и с организираната престъпност. Представителна извадка от 10 очебийни дела срещу мафията, регистрирани между 2000 г. и 2007 г. показва, че само едно от тях е приключило.

Българските митнически власти, на които беше наредено да подложат на строг контрол корумпираните си служители по контролно-пропускателните
пунктове, пък предложиха вариант за извършването на годишни проверки.

Междинният доклад за Румъния откри

по-малко смразяващи кръвта факти, но повече цинизъм.

Оказа се, че "процедурни грешки" са възпрепятствали разследванията за корупция срещу настоящи и бивши министри.

Румънският парламент прие значителни промени в закона за криминалните разследвания. Сред промените е и изискването заподозрените да бъдат информирани предварително, ако техните телефони ще бъдат подслушвани.

След направените промени незаконното присвояване на сума, по-малка от 9 милиона евро, вече се смята за дребно престъпление. Под силния натиск на
ЕС сега румънският парламент преразглежда този закон.

ЕК вече спря десетки милиони евро финансиране за България от опасения за злоупотреби. Ако не бъде констатирана сериозна промяна, следващият доклад може да препоръча замразяване на милиарди евро.

ЕС също така има силата да отмени признаването в другите еврочленки на българските и румънските съдебни решения. А това вече ще бъде доста сериозна санкция.

Европейският принцип на взаимно признаване означава, че всяко решение по гражданско дело може да бъде изпълнено отвъд границите на дадена еврочленка. Европейска заповед за арест може, например, да накара италианските полицаи да издирват някой заподозрян в Рим по настояване на полицията в Лондон, и може да осигури по-бързото екстрадиране на заподозрения.

Малцина обаче очакват, че ще се стигне точно до тази санкция. Европейски служители признават, че има противоречие в това да се иска от хората в ЕС да имат доверие в новите страни членки, а същевременно Брюксел да публикува унищожително критични доклади за тях.

Те обаче предупреждават, че няма да има полза от отнемане на правото на взаимното признаване на съдебните решения. Защото в този случай корумпираните съдии само ще се усмихнат снизходително, докато реформаторите, които се опитват да променят системата отвътре, ще загубят подкрепа.

Румъния, България, както и няколко страни, приети през 2004 г. в ЕС, започнаха да се отклоняват от пътя на прилагането на закона, почти веднага след като влязоха в Съюза. Именно върху този феномен доста енергично акцентира румънската специалистка Алина Мунджиу-Пипиди, която нарича процеса на присъединяване в ЕС "почти чудотворно насърчение за правителствата да се преборят с нередностите".

Но този ефект беше краткотраен и приключи в деня, в който те се озоваха в ЕС. Сякаш ставаше дума за

"нетрайна упойка".

Процесът на разширяване на ЕС целеше да интегрира новите еврочленки в мрежата на европейските стандарти, правила и субсидии, но не и да промени техните политически
управници, допълва Мунджиу-Пипиди.

И докато в националните бюрокрации съществуваха оазиси на професионализма и съвършенството, които успяваха да изпълнят онова, за което настояваха строгите съдници от Брюксел, процесът на присъединяване продължаваше успешно напред.

Доказателствата на румънската специалистка в подкрепа на твърденията й са си направо подтискащо четиво. Тя например припомня, че след като Словения успешно приключи процеса на присъединяването, словенският парламент гласува за закриването на създадената по препоръка на ЕС антикорупционна комисия. Наложи се тя да бъде спасена от словенския конституционен съд.

В Латвия премиерът се опита да уволни директора на националната антикорупционна агенция, но надигналото се обществено недоволство го възпря.

В Румъния министърът на правосъдието Моника Маковей (уважавана в Брюксел като един от най-ефикасните борци срещу нередностите в Румъния) беше уволнена три месеца след като Букурещ влезе в ЕС, и беше обвинена от премиера, че не се придържа към принципа за правителствена солидарност.

През пролетта на тази година

дойде ред и на българския вътрешен министър Румен Петков

да загуби поста си. Този път обаче това стана под силния натиск на Брюксел. От изтекъл в медиите таен доклад стана ясно, че наркобанда е получила строго секретни документи от представители на министерството на Петков.

Самият Петков призна, че се е срещнал с хора, заподозрени, че са босове на организираната престъпност, но въпреки това продължи да настоява, че се опитва да спре поръчковите убийства в страната.

Всички тези мрачни факти оказват влияние върху способността на ЕС да продължи напред с тясното сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред. Ентусиазмът за укрепване на "Европол" - паневропейската полицейска агенция, както и "Евроджъст", обединяващ европейските прокурори, намаля, твърди висш европейски представител.

"От друга страна ако човек иска да се бори сериозно с организираната престъпност, то той трябва да работи заедно с българите", допълва той.

Широкото разбиране за правилно прилагане на закона също беше изопачено.

От 2004 г. насам популистите, било то шутове, или пък зловещи личности, се представиха обезпокояващо добре на изборите в новите еврочленки.

В Словакия Владимир Мечиар, който поведе страната си извън демократичния път през 90-те години, се върна във властта като част от настоящата управляваща коалиция.

Настоящото словашко правителство неотдавна прие закон за печата, който позволява доста широка интерпретация и дава право на гръмко опровержение на онези, които са критикувани от вестниците.

След като техните страни се присъединиха към ЕС, България и Румъния изпратиха шепа от твърдолинейни националисти в Европейския парламент.

В Унгария избухнаха яростни улични протести, след като премиерът призна, че е излъгал за състоянието на икономиката, за да бъде преизбран.

През първата година на Полша като еврочленка тя беше обхваната от поредица от политически кризи, тъй като близнаците Лех и Ярослав Качински укрепиха позициите на своята консервативна управляваща коалиция с помощта на радикални националисти и популисти.

Дали подобни отклонения от правия път не са доказателства в подкрепа на твърденията на онези, които казват, че разширяването е било прибързано?

Защитниците на процеса на европейското присъединяване казват "Не". И изброяват няколко аргумента в подкрепа на позицията си. Най-често използваният, но и най-малко убедителният от тях е, че процесът на присъединяване е бил крайно взискателен.

Новите еврочленки бяха подложени на много по-строг контрол

и наблюдение от предходните кандидати за членство, твърди висш представител на Европейската комисия.

България и Румъния трябваше да отговарят много подробно на въпроси, свързани, например, с отношението към затворниците. А в Кипър пък темата за домашното насилие се превърна в голям проблем.

"Някои от по-старите еврочленки никога не биха издържали теста на подобно строго наблюдение", твърди висшият европейски представител.

Но постигнатото съответствие с европейските стандарти и изисквания не показва, че една страна е готова за еврочленство. То може просто да означава, че ЕС е установила погрешни стандарти и изисквания.

Вярно е също, че критикуващите чужденците популисти се справиха добре на изборите и в Старата Европа. Погледнете например какво се случи във Франция, Белгия, Холандия, Дания и Австрия.

Но изтъкването на недостатъците на старите еврочленки е нож с две остриета. Ако членството в ЕС е по своето естество един цивилизационен процес, както твърдят много еврократи, защо половинвековното членство в клуба не превърна Италия в модел на доброто управление?

По ирония на съдбата силата, която може би спря процеса на политическото развитие в новите еврочленки, беше самият процес на разширяването. Водени от най-добри намерения, европейските представители и западните дипломати осакатиха правителствата на държавите от бившия комунистически блок, като парализираха действията им с разни планове за действие и цели.

И вече почти нямаше значение коя партия беше на власт, щом като всички
прегръщаха идеята за завършването на присъединителния процес.

Българският анализатор Иван Кръстев

написа, че за обикновените гласоподаватели в България ерата на присъединяването беше като време на безсилие, през което те можеха да променят правителствата, но не и тяхната политика.

Може би по-добрият аргумент в защита на разширяването, е този, който звучи всъщност доста по-скромно. А именно, че членството в ЕС се оказа по-ползотворно, отколкото песимистичното мислене, въпреки неговите предели.

Европейските правила например сложиха капак на бъркотията, която
националистите можеха да предизвикат. Те превърнаха в незаконни
дискриминацията на пазара на труда на етническите малцинства или пък затварянето на границите за стоките на съседните държави.

В България Румен Петков беше несъмнено вътрешен министър с доста недостатъци, но той в крайна сметка подаде оставка. Неговото оттегляне от поста беше ускорено от независим орган, основан преди две години именно по настояване на ЕС - Агенцията за национална сигурност.

Бившата президентка на Латвия Вайра Вике-Фрейберга, която отведе балтийската република до присъединяването, описа еврочленството като поетапен процес, който не приключва в деня на влизането в ЕС.

"Това не е същото като християнското прераждане, когато се предполага, че Светият дух прониква в човека и го прави от сега нататък коренно различен", допълва тя.

В България Георги Стойчев от института "Отворено общество"

казва, че ЕС никога няма да може да мобилизира отвън обществото срещу организираната престъпност.

За много обикновени българи бандите, занимаващи се с контрабандна дейност, означават всъщност по-евтини цигари и алкохол. Ако един гангстер убие друг, това е просто един от начините за справяне с проблема.

Правителството ще действа единствено, когато може да разчита на
законните си бизнес лобита, допълва Стойчев.

Най-добрият аргумент в подкрепа на това, че на такива страни, като България и Румъния, беше позволено да влязат в ЕС по-рано, отколкото по-късно, е може би този, който звучи най-непретенциозно.

Ако тези две страни бяха оставени да чакат още няколко години, това нямаше да доведе до нищо добро. Цяло едно поколение от корумпирани стари съдии ще трябва да се пенсионира, преди нещата да се променят, казва европейски представител.

"Моята единствена надежда е, че младото поколение иска нещата да се променят", допълва той. Реформаторите сред младото поколение се нуждаят от защита, било то заради интересите на тяхната собствена страна или на Европа като цяло.

Само един поглед към останалата част от Западните Балкани показва, че реформите могат да се извършват по-лесно в страни, които са в ЕС, отколкото в тези, които са отвън.