В Германия се разразява истинска "религиозна" война. От едната страна са градските власти в Берлин, които решиха преподаването на религия в училищата
вече да не е задължително
В същото време обаче бяха въведени задължителни часове по етика.
От другата страна на дебата са католическата и протестантската църква, но също и родители, които настояват религията да продължи да се преподава в училище.
От учебната 2006/07 година всички ученици в Берлин на възраст от 13 до 16 години имат в задължителната си програма часове по етика, а преподаването на религия остава по избор.
Този модел на съжителство между публичното училищно образование и религията е залегнал в чл. 7 на конституцията.
В Берлин обаче нещата изглеждат по-различно. През 1949 г. градът си издействал по-специален режим и оттогава досега учениците не са били задължени да избират между етиката и религията.
През 2005 г. година цяла Германия бе разтърсена от жестоко убийство. Млада жена от турски произход бе убита от брат си, защото отказвала да живее според религиозните обичаи.
Според преподавателите много ученици от емигрантски произход одобряват това убийство, извършено, така да се каже, за спасяване на честта.
Именно това е поводът, който предизвиква управляващата лява коалиция в Берлин да въведе задължително преподаване на етика, независимо от религиозната принадлежност.
Клеменс Ренклаке преподава етика в колеж в берлинския квартал Шьоненберг:
"Да вземем например темата за дискриминацията. Обсъждаме в клас тема от печата, която отразява случай на дискриминация. Първо карам учениците да ми кажат какво мислят те лично, а след това анализираме отговорите.
Когато приключим отправяме поглед към историята и към примерите за дискриминация в миналото и резултатите от нея."
След въвеждането на етиката, като задължителен предмет, недоволни родители започнаха събирането на подписи за връщането на религията като задължителен предмет.
Клеменс Ренклаке смята обаче, че по този начин се залага на обективността:
"Ако погледнете програмата на часовете по етика ще установите, че прилича много на часовете по религия. Разликата е, че преподаването на религия е едностранно и се обуславя от принципите на дадена вяра."
До този момент родителите, които настояват за връщане на обучението по религия в берлинските училища са събрали 34 хил. подписа под искането за
всеобщо допитване по този въпрос
В последно време отново у нас отново се дебатира - да се изучава или не религия в българското училище.
Идеята е да се провежда обучение, свързано с основните факти за историята и възгледите на световните религии.
Един от уроците в първи клас по предложената концепция е "Адам и Ева в райската градина". Урокът е част от раздела "Приятелство и обич".
Във втори клас учениците ще усвояват молитвени ритуали от православието и исляма, а в пети клас започват да учат живота на Исус Христос и на Мохамед.
Предвидено е в учебника за 10 клас да бъдат представени юдейството и будизма.
Само по себе предложението на правителството да се учи религия се посреща с много
разнопосочни мнения сред родители, сред ученици и сред самите учители
Аргументите на противниците на предложението са продиктувани от голямата натовареност на учениците. Те смятат, че един час седмично не би помогнал нито за изграждане на по-толерантно поведение на децата, нито да ги предпази от вредни влияния като сектите или наркотиците.
От тяхна страна се изразяват и съмнения относно компетентността на тези, които ще преподават деликатната материя на учениците.
Има и такива, които смятат, че вярата и религията не могат да се преподават. Те се формират в семейна среда, в приобщаването към духовна религиозна традиция, каквато у нас липсва.
Традицията бе прекъсната по време на атеистичния комунистически режим. Сериозен проблем след десетилетия игнориране на религията е, че българите като цяло са
атеисти, но в същото време са суеверни и вярват в магии
Според изследване на "Галъп" от 2004 г. половината от анкетираните не правят разлика между религия и суеверия.
Другият основен проблем е, че участниците в дебата спорят по подробностите, а не им е ясен още принципът на това обучение, нито пък целите.
Демонстрира се неразбиране на религията и нейното духовно въздействие върху личността, отбелязва отец Стефан. Едно е да демонстрираш религиозност, друго е истински да вярваш, допълва свещеникът.
