Законът на Паркинсън бълва чиновници

Ч иновникът желае да умножава подчинените си, а не съперниците си. Чиновниците си създават работа един на друг.

Английският историк и изследовател на публичната администрация Сирил Паркинсън извежда тези две аксиоми през 1958 г.

Той доказва статистически, че администрацията има природната склонност да се разраства независимо от обема на извършената работа, а числеността на служителите не е свързана с качеството на предоставяните услуги.

Държавната администрация не създава добавена стойност, а преразпределя част от създадената от частния сектор и нейното ненужно увеличение означава по-голямо финансово бреме за стопанските субекти.

Законът на Паркинсън в действие

Чиновническият апарат нараства застрашително през последните седем години. Населението на страната за същия период е намаляло с над 470 хил. души.

Докато през 2000 г. на 89 граждани се е падал по 1 чиновник, през 2006 г. съотношението вече е 57 към 1.

Същевременно макар и бавно се въвеждат електронни услуги и обслужване тип "едно гише", които би трябвало да ограничават значението на човешкия фактор.

Всичко това може да изглежда парадоксално на здравомислещите, но намира своето обяснение както в Закона на Паркинсън, така и в някои специфики за България. Според Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, има две основни причини за разрастването на чиновническата маса.

Първата е чисто културна - българинът изпитва влечение към държавната работа. Втората е в модерното от няколко години насам извинение с ЕС за създаването на нови структури, които да се занимават с общностно право и с управление на структурните фондове.

Недъзите на бюрократичната машина не свършват само със свръхраздутите щатове - тя е скъпа, ниско мотивирана, предоставя нискокачествени услуги и е непрозрачна.

По ефективност на институциите България се нарежда на 109-о място от 125 държави в Доклада за глобалната конкурентоспособност на икономиките на Световния икономически форум.

В този показател влизат ефективност и целесъобразност на изразходването на публичните средства, корупционни практики в администрацията, бюрократична етика, независимост на съдебната система и защита правото на собственост.

Наблюдава се тенденция на нарастване на разходите за общи държавни служби в абсолютни стойности, а през последните три години - и като дял от БВП.

Същевременно основен недостатък на служителите е слабата мотивация, която Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) обяснява най-вече с ниското заплащане. Но ако това беше причината, тогава администрацията нямаше да се разраства.

По отношение на предоставените услуги се оказва, че в 47% от случаите гражданите и фирмите посещават 2-3 и повече пъти администрацията за едно и също нещо (по данни от проучване на "Прозрачност без граници" от декември 2006 г.).

Досега опитите на различни неправителствени организации като Института за пазарна икономика да направят анализ на ефективността на държавната администрация са били неуспешни. Причината е в липсата на точни сравнителни данни за щатните бройки, реално заетите служители, заплатите, разходите на отделните административни звена и нивото на услугите, които предоставят.

В доклада за състоянието на администрацията през 2006 г. МДААР твърди, че е започната "оптимизация" на щатовете и за пръв път миналата година са били съкратени 3429 служители.

Ведомството е качило на сайта си и многобройни стратегии за реформиране на администрацията, в които като основна цел се посочва подобряване ефективността на публичния сектор и качеството на предоставяните услуги.

Те изглеждат доста смешни за Стела Василева, която има бакалавърска степен от Софийския университет и сега кандидатства за магистратура в Швейцария.

В началото на тази година й се налага да легализира двете си дипломи за завършено образование. Според МОН срокът за тази услуга е пет работни дни.

На Стела й отнема месец и половина, три разходки до министерството, над дузина телефонни обаждания, много загубено време и нерви. Тя се съмнява в ефекта от стратегиите, защото вижда докъде е стигнал проектът за електронно правителство пет години след влизането в сила на Закона за електронния документ и електронния подпис.

За подобряване ефективността на администрацията опитът на кивитата може да допълни отлично идеите, които виреят на българска почва.

В свое изследване на реформата на публичния сектор в Нова Зеландия за World Bank Research Observer "Оксфорд юнивърсити прес" (Oxford University Press) лансира тезата, че въпреки специфичните особености на островната държава отделни елементи от нейния опит са приложими и в други страни.

Новозеландското правителство доказва успешно как редица управленски практики от корпоративния мениджмънт са приложими в администрацията още през 1984 г. МДААР макар и бавно узрява за подобно решение.

В доклада си за 2006 г. то отбелязва, че досегашният опит доказва целесъобразността от прилагането на някои пазарни практики при управлението на публичните дейности.

Програмно финансиране

Проектното бюджетиране е най-удачният вариант за справяне с финансовата неефективност в публичния сектор, смятат Георги Ганев и Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

То предполага, че всяка структура започва годината с бюджет, равен на нула, и трябва непрекъснато да оправдава съществуването си. Това става, като съставя проекти, които отговарят на политическите приоритети, възприети от правителството.

В тези проекти подробно се разписва какви цели се търсят и какви действия ще бъдат предприети в тази насока. Финансирането протича успоредно с извършването на конкретни дейности.

Изпълнението на проектите подлежи на строг контрол, а измерването на резултатите става на базата на ясно определени количествени и качествени параметри. В тази схема на бюджетиране от особена важност е качеството на управление.

Мениджъри вместо директори

В Нова Зеландия е възприет мениджърският принцип при назначаване на управленски кадри. Шефовете на ведомства се наемат за определен срок, като договорите им са обвързани с постигането на конкретни резултати.

Мениджърите получават пълна свобода по отношение управлението на подопечното им ведомство и носят пряка отговорност пред ресорния министър.

Правомощията им включват и управление на човешките ресурси - те решават колко и какви хора са им необходими за постигането на определените задачи.

Това предполага отпадането на всички преференции за държавните служители и обвързването на възнаграждението им изцяло с личните качества и представяне. Във висококонкурентната среда паразитиращите на гърба на държавата чиновници отпадат.

Българските икономис­ти и авторите на доклада за Нова Зеландия подчертават необходимостта от действителен

Контрол и прозрачност

за успешното реформиране на публичния сектор. Контролът може да се извършва от независима комисия на базата на периодични доклади за достигнатия по договорените цели прогрес, както и на подробни отчети за разходите.

Цялата информация, свързана с процеса на оценка, трябва да бъде публична. По този начин на базата на реално свършената работа лесно може да се определи кои структури са жизнеспособни и кои трябва да бъдат закрити.

Това е и добър начин да се избегне съществуването на ведомства с дублиращи се функции, както и нереалното раздуването на щатове и бюджети.

Такъв модел на работа дава основания да се смята, че и проектът за е-правителство би могъл да бъде реализиран значително по-бързо и ефикасно, доколкото МДААР посочва като основни пречки пред него "липса на финансиране, лоша координация и липса на управленска воля".

Тогава не би се налагало по-малкият брат на Стела също да виси месец и половина за легализация на дипломите си.