Н а днешната дата - 30 ноември, православната църква почита паметта на св. апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.
Днес именници са всички, носещи красивите имена Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.
Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).
Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден.
Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон".
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
На трапезата на този ден трябва да има жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
