Докато е бил у нас, атентаторът от Ансбах не бил радикализиран

Н е са забелязани никакви елементи на радикализация в поведението на самовзривилия се сирийски гражданин в Ансбах, докато е пребивавал у нас, каза Петя Първанова, председател на Държавната агенция за бежанците, в „Здравей, България”. У нас той е бил настанен в център в столичния квартал "Овча купел".

27-годишен сирийски бежанец се самовзриви в неделя вечер в германския град Ансбах и рани 15 души. По-късно стана ясно, че той е бил в България от края на 2013 до средата на 2014 г. и е получил хуманитарен статут у нас. В телефона му германските разследващи са намерили запис, в който се заклева във вярност на лидера на "Ислямска държава".

Извършителят е от сирийския град Алепо. Той се заклел да "отмъсти на германците, защото пречат на исляма", заяви баварският вътрешен министър Йоахим Херман.

Федералната прокуратура на Германия съобщи, че името на 27-годишния нападател е Мохамад Д. Пълното му име не се съобщава в съответствие с германските закони. В медиите обаче се появи името Мохамад Далел и дори негова снимка.

#IslamicState released the picture that shows #AnsbachAttack:er was their soldier.#Germany #IS #Bangladesh #India pic.twitter.com/fu8TjG3WDB

— Terror Archive (@terrorarchive) 25 юли 2016 г.

Германският вътрешен министър Томас де Мезиер каза, че извършителят на два пъти е правил опити за самоубийство и е получил психологическа помощ.

Обитател на приюта за бежанци, в който е живеел нападателят, каза, че понякога е пиел кафе с него и са говорили за религия. Мохамад му бил казал, че "Ислямска държава" не е типичен пример за исляма и винаги твърдял, че не харесва групировката. "Но мисля, че имаше проблеми, защото често лъжеше без причина и разбрах, че иска да е център на вниманието, нуждаеше се от внимание", казва Алиреза Ходадади пред АП.

В социалните мрежи бе публикувано и видео, в което Далил, с маска на лицето, обяснява, че е на акция в Ансбах и ще търси мъченичество.

27-годишният сириец постоянно е имал проблеми с полицията заради използване на наркотици и други провинения, съобщава Ройтерс.
Влязъл в Германия през август 2014 г. Трябвало да бъде депортиран в България, където е бил регистриран като кандидат за убежище, но депортирането му било отложено, тъй като било преценено, че той е психически нестабилен. Прокурорът от Ансбах Михаел Шрьотбергер каза, че нападателят е страдал от пристъпи на депресия. 

„По принцип процедурата е такава – лицето подава молба за закрила, това е гражданин на трета държава, тогава, когато се чувства застрашен. Всяка молба се разглежда индивидуално. Такъв е бил и този случай. Есента на 2013 г. лицето подава молба за закрила, преминава процедура”, обясни Първанова.

Тя каза още, че предоставяният статут е два вида - на бежанец или хуманитарен.

Запитана защо в този случай е получил хуманитарен статут, Петя Първанова уточни, че такива са изискванията и мъжът не е отговарял на изискванията за бежанец.

„27-годишният мъж е бил регистриран в София и е напуснал България, след като е поръчал хуманитарен статут. Всички лица, които са в процедура се движат свободно. Центровете на ДАБ са от отворен тип. След като има статут, лицето може да излезе на квартира или да напусне страната”., обясни още Първанова. Тя добави, че лицето е напуснало страната ни по легален начин.

Във връзка с постъпилото по-късно искане на германските власти да върнат лицето в България, Петя Първанов обясни, че то е постъпило септември 2014 г. „Съответно проверката тук показва, че на мъжа вече е предоставен статут, тоест не попада в категорията лица, които вече могат да бъдат приети обратно по линия на процедурата Дъблин. Отговорът е в този смисъл”, обясни Първанова.

По думите й след това няма друга кореспонденция. „По силата на нормата е отказано”, каза още тя.

Първанова уточни, че ДАНС не са забелязали никакви елементи на радикализация в поведението му. „Лицето задължително събеседва още в домовете на дирекция „Миграция” от ДАНС. За нас е важно становището на ДАНС дали лицето представлява заплаха за националната сигурност, ако има отказ - не предоставяме статут”, поясни тя.

„В момента в центровете у нас са настанени около 1380 души при капацитет 5130. Мигрантите използват България като транзитна страна”, допълни Първанова.

Вижте целия разговор във видеото: