П овдигнаха обвинение на Румен Овчаров за АЕЦ „Белене”.
От Софийска градска прокуратура съобщиха, че „началното обвинение касае това, че в края на месец ноември 2006 г., в качеството си на Министър на икономиката и енергетиката на Република България и принципал на държавното дружество „Национална електрическа компания“ /НЕК/ ЕАД, въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Любомир Велков и на Мардик Папазян - изпълнителни директори на „НЕК“ ЕАД, при сключването на Споразумение от 29 ноември 2006 г. с „Атомстройекспорт“ АД във връзка с изграждането на ядрената централа с площадка „Белене“.
Разследването на СГП е установило, че Споразумението е сключено в нарушение на Закона за обществените поръчки, преди да е избран инвеститор по проекта и преди да е сключен основен договор за финансиране.
„От това е последвала значителна щета за „НЕК“ ЕАД в размер на 193 189 000 евро.
Деянието е извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление, последвалата щета е в особено големи размери и деянието представлява особено тежък случай“, коментират още от прокуратурата.
На Румен Овчаров е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Заедно с адвоката си, днес той се яви в столичното следствие на разпит:
„На г-н Овчаров беше предявено обвинение, което няма нищо общо с правото”, коментира адвокатът му Васил Василев, цитиран от NOVA.
Самият Овчаров заяви, че всъщност е доволен:
„Аз съм доволен след толкова ровене, след толкова политически натиск от г-н премиера Бойко Борисов. В крайна сметка обвинението ми е за това, че съм допуснал да бъде подписано първото споразумение за „Белене”, открехна завесата бившия енергиен министър.
АЕЦ "Белене" и хъб "Балкан" в снимки
Той допълни, че въпросният подпис е сложен през 2006-та година и е в изпълнение на две министерски постановления и след международно проведен търг.
С обвинение вече е и бившият министър на енергетиката Петър Димитров, който също е извикан за разпит.
Само преди 10 дни прокуратурата поиска официално имунитета и на депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев именно заради казуса „Белене“, а Добрев доброволно се отказа от него. Утре и той е извикан в следствието.
Енергийният министър в оставка Теменужка Петкова също е била разпитана, но само като свидетел.
Освобождават Гагаузов, Димитров и Овчаров от ръководни постове в енергетиката
Плащаме спешно 400 млн. евро на Русия за АЕЦ "Белене"
Борисов: Няма да позволим България да бъде заобикаляна
Сагата "Белене"
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма. Строителството продължава до май 1990 г., когато проектът е спрян с решение на правителството на Андрей Луканов. През май 2004 г. тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски обяви официално размразяването на проекта и заяви, че до края на годината ще бъде определен инвеститорът и ще бъде възобновено строителството.
През 2006 г., по времето на Тройната коалиция, е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милрд. евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 проектът започна да буксува, през есента RWE се оттегли от проекта, а от "Росатом" твърдяха, че проектът е печеливш и че цената ще е 6,3 млрд. евро. Проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 млрд. евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.
