П рокуратурата представи за втори път обзор на неверни, според нея, твърдения, имащи политически характер, от представители на изпълнителната и законодателната власти, насочени срещу съдебната власт.
В прессъобщение до медиите държавното обвинение представя своя отговор на шест твърдения, направени в периода от 28 март до 12 април 2022 г., "целящи уронване престижа на институцията и засягащи върховенството на закона, правовата държава и основни национални и европейски ценности".
Първото твърдение е на вътрешния министър Бойко Рашков, в което той казва, че прокуратурата поставя " спирачки на разследването на МВР" и " не смята за необходимо, че трябва да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства“. Прокуратурата отговаря, че "прокурорът взема решение за образуване на наказателно производство на база вътрешно убеждение и преценка с оглед събраните доказателства за извършено престъпно деяние". И уточнява, че информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост, едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори.
Следва твърдение на премиера Кирил Петков, който казва, че прокуратурата иска да види "всеки, който се среща с министър-председателя", както и тези хора, които подават сигнали до Европрокуратурата през Министерски съвет (МС), който се води точка за сигнали към нея. Изказването е във връзка с изискани записи от камери на МС от държавното обвинение. Според прокуратурата "прокурорът, при изпълнение на своите функции, има право да изисква различни материали, имащи значение по конкретни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи". Като се уточнява, че НСО е длъжна да ги предостави на прокурора. Също така МС е "контактна точка" на Европрокуратурата от 16 март, а са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на МС в периода 23.02.2022 г. – 23.03.2022 г. Според прокуратурата за периода от една седмица, в който МС е „контактна точка“ - "вероятно дори не е постъпил и един сигнал". Допълва се, че подаването на сигнали не е задължително да става лично.
Прокуратурата коментира и друго твърдение, свързано с изисканите видеозаписи от Министерски съвет, но направено от началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. По думите й предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на МС се извършва при нарушаване на основните гаранции за сигурност на лицата на територията на МС. Тя заявява още, че институцията е контактна точка за сигнали до Европрокуратурата и съответно "има защитени свидетели, които се намират на територията на Министерски съвет“. Според прокуратурата твърдението, че „защитен свидетел“ се е намирал на територия на Министерски съвет или е изцяло невярно, или следва да се разглежда като нарушение". Причината е, че законът не е предвидил "сред правомощията на членове на правителството и/или правителствената администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на „защитени свидетели". От прокуратурата посочват, че не е ясно дали и как, в какво качество и на какво основание Бориславова би следвало да разполага с информация за присъствие на „защитени свидетели“ на територията на МС. Най-малкото, защото в нито една от възможните хипотези по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, не е предвидено „защитено лице“ да осъществява комуникация с член на правителството.
По повод твърдение на МВР, относно “справка, съдържаща данни за приключени в ГДНП и ГДБОП преписки и проверки, предадени на прокуратурата, и за които към момента няма никаква информация за произнасяне по тях“, от прокуратурата посочват, че в последните месеци се забелязва намеса на политическото ръководство на МВР в дейността по разследване на престъпления от полицейски органи. Също така допълват, че в законодателството не е предвидено прокурорите да уведомяват органите на МВР за предприетите действия по разследване.
Във връзка с изказване на правосъдния министър Надежда Йорданова, която казва, че не очаква "този състав на ВСС да вземе решение да освободи главния прокурор", тъй като са необходими 17 гласа, а "голяма част от гласовете във ВСС са на лица, които само след няколко месеца се връщат отново в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев“, от прокуратурата заявяват, че това е политическо изказване, в което има неверни твърдения и внушения, то "не отговаря на действителността, както от фактическа, така и от правна страна". Според биографични справки, нито един от членовете на ВСС " по никакъв начин не дължи кариерното си израстване в съдебната система на главния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като главен прокурор". Също така се отбелязва, че настоящият състав на ВСС е сформиран през 2017 г., когато Гешев не е заемал поста на главен прокурор.
Шестото твърдение, по което прокуратурата изразява своята позиция, е обозначено като "07.04.2022 г., Одобряване от Европейската комисия на българския План за възстановяване и устойчивост". Държавното обвинение посочва, че официалното одобряване на Плана от ЕК "фактически напълно потвърждава Позицията на ръководството на ПРБ, изразена на 20.12.2021г., в която още тогава категорично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и неверни твърдения, че българската прокуратура, и в частност фигурата на главния прокурор, представляват пречка за отпускането на европейско финансиране". От прокуратурата допълват, че след одобрението на Плана, официален представител на Европейската комисия в Република България "изказа категоричната позиция, че т.нар. „реформа, свързана с главния прокурор“, нито е, нито някога е била условие за освобождаването на финансов ресурс и инвестиции за страната".
