Край: Оставката на кабинета „Орешарски“ е приета

К абинетът „Орешарски“ вече е част от историята, след като 180 депутати гласуваха „за“ оставката му.

Участие в гласуването взеха 196 народни представители, осмина бяха против и осмина се въздържаха.  

„За мен беше чест и отговорност“, каза премиерът от парламентарната трибуна, преди да му бъде гласувана оставката. 

Той отчете свършеното от кабинета му и отбеляза, че през тази една година правителството е работило в най-сложната политическа среда в новата ни история. 

„В последния месец взаимоотношенията на парламентарните групи, които подкрепят кабинета, предопределиха предстоящата оставка“,

допълни той.

Впечатление направи поведението на председателя на Парламента Михаил Миков, който на два пъти доста недипломатично прекъсна премиера, за да прави дребни забележки за реда в залата – особено на балкона на НС.  

Оставката на кабинета „Орешарски“ беше внесена в деловодството на Народното събрание само минута преди 18 ч. вчера.

Управлението на правителството продължи 421 дни.

През март миналата година лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че именно Орешарски, бивш финансови министър в правителството на Тройната коалиция, е най-подходящ за министър-председател.

На 23 май държавният глава Росен Плевнелиев връчи проучвателния мандат за съставяне на правителство на кандидата за премиер от „Коалиция за България“. 

Четири дни по-късно Орешарски представи състава на правителството си, което в началото имаше двама вицепремиери – единият по въпросите на правосъдието и европейските фондове – Зинаида Златанова, и по икономическите въпроси – Даниела Бобева. После, въпреки първоначалните заявки да няма такъв, беше обявен и трети вицепремиер „силов“ – вътрешният министър Цветлин Йовчев.

Още с обявяване на имената избухна скандал – заради министъра на инвестиционното проектиране беше предложен арх. Калин Тихолов. На следващия ден кандидатурата на архитекта бе оттеглена, след като изплуваха подробности около нерегламентирани строежи по Черноморието, и на негово място Орешарски предложи Иван Данов. Около него пък се оказа, че има скандал с получаване на средства от френската социална система.

Скандалите се превърнаха в постоянен спътник на правителството,

което беше утвърдено на на 29 май. 

Най-големият скандал избухна скоро след това – на 14 юни, когато в НС постъпи предложение в дневния ред да се включи точка за избор на председател на ДАНС, а Пламен Орешарски предложи за поста депутата от ДПС Делян Пеевски.

Отговори на въпросите защо точно той бе предложен и кой е истинският автор на тази номинация така и не бяха получени. 

Предложението обаче беше гласувано в Народното събрание, което провокира светкавичен протест на хиляди граждани още същия ден. 

Протестите – особено силни през лятото на 2013 г., продължиха цяла година. 

На изборите за депутати в Европейския парламент на 25 май 2014 г. ГЕРБ спечели, а БСП остана втора политическа сила с близък резултат до този на ДПС. В началото на юни от БСП се съгласиха на предсрочни парламентарни избори, които на консултации при президента бяха договорени за 5 октомври. 

Последните дни на правителството се оказаха особено тежки – избухна кризата с КТБ.