Иван Костов: Голямата политика не ми липсва, по-добре е човек да стои настрана

М ного по-спокоен съм отпреди, защото няма напрежение. Дните ми минават в непрекъсната работа. Голямата политика не ми липсва. Не ми липсва парламентът. Мисля, че не е добра средата сега, никак. Даже по-добре е човек да стои настрана.

Това заяви пред Би Ти Ви Иван Костов, бивш лидер на ДСБ.

Българската политика не изглежда никак добре гледана отстрани. Аз не гледам много политиката. В момента следим това, което наричаме рискови знаци.

Занимаваме се с това да следим всички информационни източници, правим анализи, добави Костов.

За ниското доверие към институциите, Костов каза: "в доклада за доверието в политическите институции ние имаме такава задача да определим т.нар рисков критерий на спад на доверието примерно в НС, защото очевидно институциите се крепят на доверието и когато то стане оскъдно, тогава възниква риск от политическа криза".

Тази лаборатория, която правим, е академично звено, която ще обучава отговорно студенти, магистри, докторанти и няма да внася идеологически или партиен код в своите изследвания. Не ми е тясна дрехата на доцент Костов.

Никога човек не бива да казва завинаги или никога, наистина аз съм излязъл от политиката и съм се отдал на тази работа, която ми е много интересна. Аз съм създал много неща в тази страна.

Защо да не направя и една лаборатория, която да почива на академични принципи.

Нямам никакво желание да се връщам в политиката, категоричен е Костов.

За бежанците, Костов каза, че това не са бежанци, те бягат, и медиите ги наричат бежанци, обаче според Женевската конвенция от 1951 г., според нашите закони и тези на ЕС, бежанец се става, като се придобива статут на бежанец.

"Не всеки човек може да стане бежанец. Хората, които са влезли в България и то нелегално, пресичайки границата незаконно, са незаконно пребиваващи имигранти. Те могат да получат част от тях статут на бежанци, но това става впоследствие, защото по-нататък страната определя каква форма на закрила ще предостави.

Не е контролирано влизането на тези хора и това е най-големият риск в страната.

Между 12 хил. и 19 хил. души ще бъдат тези хора до края на годината. Това не изяснява докрай процеса, защото тези хора могат да продължат да идват и след Нова година, ако в Сирия не приключат нещата.

Този риск е от най-лошите рискове, защото е неопределен. Правителството не изпълнява според моята преценка и то няколко правителства не изпълняват записаното в закона.

Има член 80 в Закона за убежището, в който е разписано как действа българското правителство, ако то оказва временна закрила на тези хора, там има ред усложнения. Примерно те идват от трета сигурна страна, каквато е Турция. Мисля, че въобще процесът на приемане на тези хора не се контролира", подчерта Иван Костов.

По-големият проблем, според него, е защо България не изпълнява спогодбата с Турция за граничните инциденти от 1967 година.

Всички страни ни връщат тези хора, когато те се опитат да пресекат техните граници, защо България е отворила границите, не е ясно защо не изпълняваме тази спогодба.

Много неща щях да направя, ако бях на мястото на премиера, посочи Костов. Държавната агенция не може да дава статут на бежанци, МС не знае дали да ги третира като хора, търсещи такава закрила, това е сложен проблем, според Костов.

Запитан къде е сгрешил, че десницата не е парламентарно представена за първи път от 1989 година, Костов отговори: "Това е дълъг разговор. Голяма грешка е, когато политиците се занимават със сочене на имена и по този начин сатанизират този или онзи.

Аз съм бил сатанизиран по всякакъв повод. Знам, че това е средство, което е от комунизма. Това е средство на комунистическия репресивен апарат, това е КГБ и ДС, не бива днес български политици да се занимават с личности, а да не се занимават с политики, това е крайно притеснително.

Не е вярна тезата на бившия репресивен апарат, че всяка политика минава през човек и ако го няма човек, няма да я има и политиката, това са сталинови формули", подчерта Костов.

"Не е политика да се занимават политическите партии с Делян Пеевски.

Партиите да се занимават с добруването на хората, с неутрализирането на рисковете пред страната. България трябва да намира път в тази трудна ситуация, а не да се занимават с този или онзи. Казусът "Пеевски" е риск, защото номинирането на Пеевски срина доверието в правителството, подкопа доверието в мнозинството, което управлява НС, от тази гледна точка е истински риск", категоричен е Костов.

"Не искам никой да бъде демонизиран в тази страна, това е ужасно чувство. То е непродуктивно, не носи нищо, разпалва един песимизъм, негативизъм сред хората, кара всички да бъдат нещастни.

Това не е европейска политика, там хората не се занимават с персонални атаки срещу когото и да е", уточни Иван Костов. Той каза, че лабораторията му има готов междинен доклад, който анализира рисковете свързани с делото между НЕК и "Атомстройекспорт".

"Част от този риск беше "Уорли Парсънс", това се анализира и ни кара да се притесняваме, че може да не бъде добре защитен българският интерес в това арбитражно дело. Може да се каже, че намаляват частично рисковете, след като "Уорли Парсънс" прекрати договора си", коментира Костов.

Попитан дали е верен пътят на Реформаторския блок (РБ), Костов отговори, че РБ има, разбира се, своите добри и слаби страни. "Хубаво е ръководителите му да четат внимателно съветите, които им дават хора - добре разположени към тях.

Силни са гласовете, които искат РБ да имат ясно отношение към ръководството на ГЕРБ.

Да изоставят тази практика на поименни атаки на определени лица. Непременно да се фокусират върху икономическите програми, програмите за съдебна реформа, които се очакват от всички хора", даде съвети на РБ Иван Костов.