У чредяването и началните стъпки на благотворителната организация "Здравец" са свързани с идеите и делото на проф. Иван Шишманов.
В началото на XX в., през 1904 г., в качеството си на министър на просвещението в кабинета на Народнолибералната партия (1903-1906 г.) Шишманов инициира откриването на първата лятна ученическа колония в с. Чепино (дн. Велинград). Детският лагер е експериментален и е организиран под ръководството на Шишманов.
Възприемайки позицията, че
грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество,
министерството на народното просвещение и неговият титуляр обаче решават да закрият колонията и да предадат цялото ѝ имущество на някоя обществена организация.
Това става повод на 5 март 1905 г. да бъде свиквано учредително събрание в София, на което се взема решение за създаването на дружество "Здравец".
Сбирката е открита и председателствана от съпругата на министър Иван Шишманов, - известната общественичка Лидия Шишманова. Присъстват 24 жени, сред които са д-р Нина Берова – Ораховац, д-р Иванова, д-р Казасова, Юлия Малинова, Рада Сталийска, С. Бабаджанова и др.
Избирано е и настоятелство, което да изработи организационния устав. Първият запазен е от 23 март 1905 г. Според него целта на организацията е "да урежда летни ученически колонии, за да могат по възможност повече ученици, бедни, средно заможни и даже богати, да се ползват от тях".
Дружеството популяризира идеята за отваряне на места за летуване
и образуването на подобни структури и в други градове, освен в столицата. Плановете на организацията включвали подпомагане на бедни ученици и основаването на санаториум за туберкулозно болни деца. А сметките се отчитат пред Контролна комисия.
Членовете на дружеството са определени като действителни, спомагателни и почетни. Избира се настоятелство с много широк състав – в него по право влизат задължително преподавателки от първоначалните училища и девическите гимназии, както и много лекарки.
Условието за само женско дружество отпада през 1925 г.,
но броят на жените членове продължава да преобладава, като особено пристрастие проявяват жените лекари. В дружеството членуват също съпруги на известни политици, интелектуалци, стопански дейци. Тенденцията се запазва и през 20-30-те години на XX в., когато в настоятелството влизат д-р Божана Берон, съпруга на д-р Богомил Берон, съпругата на столичния кмет Матилда Иванова, Кирана Тодорова, Зоя Бобчева и др.
Образуването на дружеството е последвано от енергични действия за изпълнение на целите му. Формира се комисия, натоварена със задачата да намери подходящо място и сграда за колонията.
След многобройни препятствия, свързани с високи наеми и липса на подходящи помещения, най-накрая дамите избират частна къща в с. Панчарево. Мястото предлага добър и здравословен климат и наличие на топли и студени води. Настоятелството се обединява около няколко ръководни положения -
да се приемат само слаботелесни деца, ученици от основните училища и гимназии в столицата, летуването да става под надзора на лекар и възпитатели, като се спазва здравословен режим.
Решава се дружеството да не устройва просто детски лагер, а да построи сграда за това.
До войните бива закупено подходящо място в Панчарево, заемащо площ от 14 дка. То е застроено със спални помещения, трапезария и кухня.
Летуването се осъществява през месеците юли и август, на две смени от по 50 момичета и 50 момчета.
Приемат се предимно бедни и физически слаби деца на работници, занаятчии, чиновници, хора без дом или от многодетни семейства. До 1914 г. в колонията летуват общо 644 деца.
Променените условия след войните и общото влошаване на здравословното състояние на подрастващите дават тласък в развитието на летните детски лагери. Към него се насочват нови организации, намесват се местните власти в големите градове и държавата.
Дружество "Здравец" обаче запазва водещата си роля и като организация на колонията, и като материална база. През 20-30 години на века там летуват около 200-220 деца на сезон, във възрастите между 7 и 18 г.
Настоятелството предприема и битови подобрения в летния лагер, наемайки лекарка, която се грижи за почиващите. Стремежът е колонията да се превърне в целогодишна, като се преправят сградите и се оборудват няколко класни стаи, болнично отделение.
Документацията на дружеството нагледно демонстрира правилата, които се спазват при формирането на групите летуващи.
Към всеки от отчетите на настоятелството са приложени таблици за възрастта и семейното положение на летуващите и условията, при които живеят. Според архива в средата на 30-те години 18% от почиващите са сираци, 50% не живеят в собствен дом, а 88% от децата са от семейства на работници, чиновници, занаятчии, безработни и принадлежат към многодетни семейства.
Приходите на дружеството са от членски внос, дарения и волни дарения на граждани, фирми, банки и държавни предприятия. Съществена помощ идва от общината, част от дарителите са ежегодни – търговска фирма "Радивоев", политикът Димитър Шишманов и др.
Дейността на фонд "Здравец" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!