Т ази нощ преминаваме към зимното часово време. Връщането към астрономическото часово време ще стане в 4.00 ч. местно време на 26 октомври, неделя, припомнят от Българския институт по метрология.
Тогава часовниците трябва да се върнат с час назад.
„Строго индивидуален е периодът на адаптация към новото часово време", обясни в интервю за "Дарик радио" д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Според него въпреки, че преминаването от лятно към зимно часове време не предизвиква такъв стрес колкото промяната през пролетта е добре да има известна толерантност в периода на адаптация, тъй като за мнозина местенето на стрелките на часовника е сериозен източник на напрежение.
„На фона на многото други фактори, които водят до стрес, този е второстепенен.
Но е важно да се знае, че се отразява, тъй като променя един сравнително устойчив стереотип, създаден през предния сезон и за някои хора това е много сериозен източник на напрежение и изисквания към техния начин на работа и живот", обяснява специалистът.
Според него при смяната на времето нещата са строго индивидуални за различните хора - зависи от здравния им статус, възрастта, динамиката и начина на живот:
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.
Преминаването от лятно към зимно часово време освен че пести енергия, чисто икономически, осигурява на хората повече светлина и повишава активността им. Според много специалисти обаче, смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник. Някои смятат, че връщането на часовника с един час назад може да доведе до изостряне на хроничните заболявания и депресия, докато други експерти обясняват, че това се дължи единствено на самовнушение.
Всъщност преминаването към зимно време не оказва съществено влияние на здравето на хората, но може да развали тяхното настроение, обясняват учени. Проучванията показват, че един или два дни след промяната на стрелките, хората могат да развалят настроението си. Преходът от лятото към зимата може да причини на организма определено напрежение, нарушение в съня, повишен риск от психични заболявания и пътнотранспортни произшествия.
119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!