Сребърно съкровище от Лувъра гостува в София

С ребърно съкровище, нареждащо се сред най-големите от римската епоха в колекциите на парижкия „Лувър“, вече е в София и от 23 май до 23 август може да бъде разгледано в Националния археологически институт с музей при БАН.

Това е първото гостуване на предмети от френския музей в България през последните 30 години.

„Изложбата „Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале“ показва богатството и изтънчения вкус на римските аристократи около началото на новата ера“, съобщи пред журналисти директорът на НАИМ Людмил Вагалински.

Боскореале се намира в Италия, в района на Везувий, близо до известните антични градове Помпей и Херкулан.

Съкровището е било скрито в цистерна за вино в римската Вила дела Пизанела, потънала под пепелта при изригването на вулкана през 79 г. сл. Хр.

Последният собственик на сребърния сервиз вероятно е била жена на име Максима. Тя е загинала до него заедно с още двама мъже. В изложбата е показана отливка от нейното лице и обеците, които е носела при гибелта си, разказа в София Франсоаз Готие от Лувъра. Съкровището от Боскореале е открито в края на XIX век при опит на местен собственик да направи заграждения в имота си.

След археологически разкопки са открити зала с мозаечен под, кухня и конюшня.

Впоследствие различни археологически кампании разкриват вила, като потвърждават хипотезата за вила рустика (или селска вила), разположена на 1000 кв.м. с ясно очертана жилищна площ и стопански помещения.

На 13 април 1895 г. в цистерната за вино във вилата е открито и

съкровище от сребърни съдове за трапеза, състоящо се от 102 предмета,

както и кожена торба с антични монети на стойност около хиляда златни ауреуси. Предполага се, че те са били умишлено укрити в стопанското помещение преди изригването на вулкана Везувий.

Трийсетте предмета, които изложбата представя в София, са част от този сервиз – съдове за хранене и съдове за пиене, допълнени от чифт златни обеци. Сред тях е известната Купа с Африка, чинии, подноси, блюда, триподи, лъжици, кантароси, скифоси и черпаци. Предметите са изработени от лято, ковано, щамповано, гравирано, цизелирано и частично позлатено, припоено сребро.

Находките впечатляват с изящната си изработка и са ценен извор на сведения за развитието на културата през римската епоха.

Заедно с тази изложба в НАИМ се открива и експозицията „Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристокра“, която представя бита на заможни тракийски аристократи по българските земи. Те са били собственици на вила рустика, построена през I в. сл. Хр. в местността „Чаталка“, разположена близо до Стара Загора.

„Идеята да съвместим двете изложби е освен лукса, да покажем и бита на аристократите, като така посетителите да придобият представа за живота им в неговата цялост“, обясни Людмил Вагалински.