П роф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН сподели в „Здравей, България” по NOVA, че ситуацията в БАН е много тежка, а парите, които се дават не са за наука.
„Има много оперативни дейности, за които се плаща с тях. В момента 1300 души работят в общо 1100 пункта за измерване на водите в цялата страна. Част от тях
работят денонощно.
Отделно, в реките има съоръжения за измерване на водата, скоростта, с която тече”, обясни той.
Изказването му бе по повод протеста на учените, който се проведе вчера. На сайта на Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН даже се появи днес протестен надпис: „Инвестицията в науката гарантира бъдеще за България”.
От БАН твърдят, че дългогодишната политика на финансови рестрикции застрашава работата на учените ни. Според тях предложениятa за 2017 г. бюджет не осигурява издръжка на изследователските структури и не може дори да покрие разходите за възнаграждение.
„57% от хората които работят в НИМХ получават минималната работна заплата от 420 лв.
Това означава, че от чистачите до директора на метеорологична станция получават една и съща заплата”, възмути се Брънзов.
По думите му млад сцепиалист започва работа в синоптичния център със заплата от около 500 лв., а това не ги мотивира и не след дълго се стига до овакантяване на работното място.
Според него, ако не се вземе отношение относно бюджета на НИМХ,
скоро пунктовете в страна ще започнат да се самозакриват.
„Ако продължим така, системата ще започне да се разрушава, без някой да може да я спаси. А метеорология и хидрология без измервания не може. Тези прогнози за времето и реките са свързани с живота и здравето на хората. Те не могат да спрат и няма да го позволим, защото ние сме отговорни хора”, коментира още Брънзов.
Добави ни в предпочитани източници в Google
