"Галъп": Обществото е разделено по важните въпроси

А ко изборите се проведат днес, за БСП биха гласували 22,4% от избирателите, за ГЕРБ - 19,1%, за ДПС - 5,9%, за "Атака" - 2,7%, за НФСБ и Движение "България на гражданите" - 2%.

"Няма да гласувам" са отговорили 37,9%, сочат данни от социологическо проучване на "Галъп Интернешънъл", цитирано от DarikNews.bg.

Според резултатите от проучването 45% подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не.

Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат.

Контрапротестите се ползват с одобрението на 35% от българите, а 51% не ги одобряват.

Есенният политически сезон бележи стабилизация в картината на общественото съзнание,

показват изводите от изследването, цитирани от БТА. Съдбата на правителството на Пламен Орешарски продължава да е въпрос, който дели българите на два лагера с противостоящи мнения.

Мобилизацията сред привържениците на БСП продължава да води до лека преднина пред ГЕРБ,

както и до малко по-високо доверие към Сергей Станишев в сравнение с Бойко Борисов. Тази картина се запазва вече в три поредни месечни изследвания на "Галъп интернешънъл".

Откритата намеса на ГЕРБ в протеста, обаче, не среща преобладаващо одобрение, дори и в споменатите групи, въпреки че привържениците на ГЕРБ я подкрепят.

На въпрос за участието на организирани симпатизанти на ГЕРБ в протеста 58% отговарят, че не одобряват, а 22 - одобряват. Потвърждава се хипотезата за консолидация на електората на социалистите, която най-вероятно се дължи на защитната позиция, в която БСП изпадна.

Индиректен показател за мобилизацията сред привържениците на партията е и лекият превес на онези, които смятат, че БСП би спечелила предстоящи избори пред онези, които очакват ГЕРБ да ги спечели.

Потенциалът на Реформаторския блок остава видим

На хипотетичния въпрос от типа "бихте ли гласували" блокът получава 6% положителни отговори.

Шансове да бъдат в следващия парламент запазват и НФСБ и "Атака"

Към този момент, това, разбира се, не могат да бъдат прогнози за реален изборен резултат. През този месец няма съществена динамика в доверието към основните институции и личности.

В челото закономерно продължават да са личности, които остават по-далеч от текущия политически дебат - еврокомисарят, столичният кмет, настоящият и бившият президент, главният прокурор.

С най-високо доверие сред анкетираните се ползва еврокомисарят Кристалина Георгиева - 48% отговарят положително на въпроса "имате ли й доверие".

Следват столичният кмет Йорданка Фандъкова с 44% доверие, президентът Росен Плевнелиев с 37% доверие, президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов - 35% доверие, главният прокурор Сотир Цацаров - 32% доверие, премиерът Пламен Орешарски и омбудсманът Константин Пенчев - с 31% доверие, лидерът на БСП Сергей Станишев - с 27% доверие, вицепрезидентът Маргарита Попова с 25% доверие, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - с 22% доверие и т.н.

Вероятно именно заради по-трайната намеса на президента в текущия политически процес, президентската институция не се ползва с нивата на доверие от повече от 40 и близо до 50% в първата година и половина на мандата, отбелязват от "Галъп".

Личното доверие в Росен Плевнелиев пък за момента остава на нивата от август - 37% от българите имат доверие в него. Бойко Борисов се стабилизира на нива на доверие от 20 и над 20% от пълнолетните българи.

Данните от идните месеци ще покажат дали това е част от общата посока на стабилизация, дали е моментно явление, или е начало на растеж. Дори да става дума за стабилизация, тя е на по-ниски от преди нива. Нивата на доверие в правителството напомнят нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция.

Недоверието към правителството чувствително преобладава, но в същото време показателите се стабилизират - след обичайните благоприятни първи дни и последвалото сериозно разколебаване на доверието при назначаването на Делян Пеевски.

Стабилизацията води и до известно успокояване на очакванията за икономиката и личните финанси. За да се потвърди, обаче, подобно наблюдение, трябва да дойдат данните от идни месеци, защото студеният сезон е традиционно предизвикателство към всички управляващи, отбелязват от "Галъп". В есенно-зимните месеци ще се провери дали стабилизацията е трайна - трябва да се изчакат поне данните от октомври, за да се правят обобщения в тази посока.

Редовното изследване на "Галъп интернешънъл" е проведено от 12 до 19 септември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.

Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на "Галъп интернешънъл" в България от 1992 г. насам.