Геновева Тишева: У нас жертвите на домашно насилие се страхуват да говорят

Кампанията на AVON „Говори открито срещу домашното насилие“ за четвърта поредна година повдига въпроси, които засягат огромна част от обществото. Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на тормоз, а тенденцията е броят да се увеличава, а формите на насилие да стават все по-тежки.

Призивът на кампанията тази година „Сложи си обица на ухото! Нека заедно спрем домашното насилие!“ е послание за непримиримост, която цялото общество трябва да покаже към проблема. Той насочва към благотворителния продукт, обици „Нови възможности за жените“, благодарение на който се набират средства в помощ на пострадалите.

100% от приходите от продажбата им се заделят във фонд, с който се подпомагат кризисните центрове, поддържани от основния партньор на кампанията – „Алианс за защита срещу домашното насилие“.

Координатите на всички центрове, към които могат да се обърнат жертвите, са на сайта на Алианса – alliancedv.org

Повече за проблема с домашното насилие, пътищата за разрешаването му, както и за кампанията през настоящата година разказва Геновева Тишева, председател на „Алианс за защита срещу домашното насилие“ – най-голямото в страната обединение на организации, работещи за защита и превенция срещу домашното насилие, в интервю за Vesti.bg.

- Какви са целите на кампанията и на какво основно разчитате, за да ги постигнете, г-жо Тишева?

- Още от старта на кампанията през 2011 г. целим постигане на повече гласност и публичност по въпроса, а също така да се насърчат пострадалите да говорят и да търсят помощ, да се търси подкрепа на обществото и на дарители за предоставяне на услуги за пострадалите, да се укрепят и разшират тези услуги.

Конкретно тазгодишната кампания има за цел набиране на средства за Кризисния център в Димитровград за жени и деца, пострадали от домашно насилие, на Фондация "Български център за джендър изследвания", клон- Хасково. 

- Има ли конкретна група от хората, преживели домашно насилие, към която са насочени усилията Ви?

- Нашата работа е насочена към всички пострадали от домашно насилие, които в преобладаващата част са жени и деца.

- Боят ли се жертвите на домашно насилие да говорят по проблема? Как може да се промени това?

- Да, страхуват се, срамуват се и често се чувстват виновни. Това може да се промени чрез окуражаването им да говорят и откриването на повече възможности и услуги за пострадалите и техните деца.

- Ще бъдат ли популяризирани резултатите, постигнати от активистите Ви, или темата е прекалено деликатна, за да бъдат показвани жертвите на домашно насилие?

- Резултатите от кампанията ще бъдат популяризирани, разбира се – прозрачността на всяка инициатива е от основно значение. Но това дали пострадалите желаят да говорят, е личен избор и не може да се отрази на успеха на кампанията. Помощта винаги има ефект и не е необходимо за това да се показват конкретни лица и съдби. Нашата работа в ограмната си част е точно такава, без показност, макар и от голяма необходимост и полза за пострадалите.

- Оказва се, че в последните години има тенденция на насилие на деца над родителите им, на какво отдават това психолозите, с които работите?

- Тази тенденция е идентифицирана от повече от две години от организациите от Алианса. Това се дължи на още по- голямата уязвимост на възрастните хора, физическа, психическа, икономическа и от това, че те още по-малко биха могли да изложат своите деца, които най- често упражняват насилие. Затова те рядко предприемат стъпки за защита срещу техните близки по Закона за защита от домашното насилие.

- На какъв брой жертви на домашно насилие сте помогнали и какъв е по прогнозни данни общият им брой в България? 

- За една година Алиансът за защита от домашното насилие е помогнал на над 4000 пострадали от домашно насилие, повечето жени и деца. От създването на Алианса от 2009 година насам, организациите му чрез различните си услуги са оказали помощ на над 15 000 пострадали лица.

- Има ли статистика какъв е типът на жената, която най-често става жертва на насилие? Или по-скоро трябва да говорим за характерните черта на хората, които упражняват домашно насилие?

- Всеки може да стане жертва на насилие. Не е толкова лесно да идентифицираме насилника до нас и около нас. Ако това беше възможно, нямаше насилието да се случва толкова често.

При всички случаи на физическо и психическо насилие срещу нас, както и когато имаме усещането, че върху нас се упражнява власт и контрол, че се ограничават нашите права, то върху нас се упражнява насилие. Насилникът е този, който налага този модел на поведение върху нас, който ни държи в примката на принудата, манипулира ни, заплашва ни, понякога и със смърт, ограничава нашето лично пространство. И това той проявява като модел, отново и отново. Това е от гледна точка на пострадалото лице, а иначе социално-психологическият образ на насилника е многообразен. Една част от агресорите не подлежат на поправяне.

- По-смели ли са жертвите на домашно насилие в Европа по отношение на подаването на сигнали до институциите?

- Ако въпросът е сравнение на положението в България и на това в другите страни от Европа, то отговорът е да. У нас жертвите се страхуват повече да говорят за насилието, което търпят. Това го доказа и мащабното представително изследване на Агенцията за фундаментални права на Европейския съюз, оповестено през март 2014 година.

- Как се отнасят задълженията на МВР и другите държавни институции спрямо тези на гражданските институции по отношение на жертвите на насилие? Сътрудничите ли си с държавните институции?

- Задължения по Закона за защита от домашното насилие имат само държавните органи, но неправителствените организации извършват обширна дейност по приложението на закона - защита на пострадалите, подпомагането им по дела за домашно насилие, обучение на професионалисти, които се занимават с приложението на закона, организиране на програми за извършителите, мониторинг на законодателството и приложението на закона, изследвания и информиране на обществото. Организациите имат добро сътрудничество с институциите, особено с полицията и съдилищата, които имат основни функции по ЗЗДН.