ЕК: България би следвало да приеме 788 мигранти в следващите две години

Е вропейската комисия представи нови предложения за справянето с проблема с мигрантския натиск в ЕС. Основната идея е да бъдат разселени 60 хил. мигранти в следващите две години.

За всяка държава от ЕС, участваща в схемата, са предложени конкретни бройки, като

от България се очаква да приеме 788 мигранти –

343 мигранти, пристигнали в Италия (от общо 24 хил.), 229 от Гърция (от общо 16 хил.), както и 216 разселени мигранти.

Разселените от Италия и Гърция имигранти ще бъдат онези, пристигнали от Сирия и Еритрея след 15 април тази година.

За всеки приет по схемата имигрант ЕС осигурява 6000 евро на страната домакин.

Европейската комисия обаче може да предложи нова схема за разселването на мигранти,

ако България бъде залята внезапно от бежанска вълна,

съобщи на пресконференция в отговор на въпрос еврокомисарят по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос.

По думите му, ако България бъде внезапно залята от имигрантска вълна, ЕК може да предложи на останалите държави в ЕС да поемат част от тази тежест (споменатите вече 788 мигранти, които България трябва да приеме). Дали такава внезапна вълна се е появила, ще оценяваме случай по случай, поясни той.

Аврамопулос добави, че при отчитането на внезапен имигрантски прилив, България дори може да бъде изключена от механизма за разселване, т.е. от нашата страна да не се очаква да приема мигранти, пристигнали в други държави. Допълнително България в такъв случай би могла да получи спешна помощ от ЕС, добави еврокомисарят.

Говорим днес за криза в Средиземноморието. Утре следващата криза може да бъде в Черно море, може България и Румъния да бъдат изправени пред същия проблем. Ако е необходимо, механизмът за разселване ще засегне и тази част на Европа, заяви еврокомисарят.

Комисията представи препоръки за приемането на мигрантите, като

основното задължение е от тях да бъдат сваляни пръстови отпечатъци.

Предвижда се също задълбочено сътрудничество със страните на произход на имигрантите, както и с доставчиците на интернет, за да се подсили борбата с каналджиите.

Друга нова мярка е събирането на данни за плавателните съдове, използвани от престъпните мрежи на каналджиите.

В отговор на въпрос зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева уточни, че за следващата година бюджетът на ЕС предвижда чувствително увеличение на средствата, свързани с миграцията. Предложението на ЕК за новия бюджет е 9,5 млрд. евро (увеличение с 28,5 на сто) за справянето с външни кризи, каквито са събитията в Украйна и в Сирия. Средствата по програмите за съседство и за сътрудничество за развитие ще бъдат увеличени съответно на 2,1 млрд. евро (с 34 на сто повече спрямо миналата година) и 2,7 млрд. евро (повишение от 27 на сто).

Трябва да разглеждаме въпроса с миграцията в глобален смисъл. Обърнете внимание на увеличението на инвестициите в икономическото развитие – това е инвестиция там, където възникват причините за миграцията, в крехките държави, отбеляза Георгиева. Убедена съм, че въпросът с мигрантите ще остане открит. Докато има проблеми при съседите, трябва да бъдем готови заедно да се справяме с този проблем, добави тя.

Междувременно генералния секретар на ООН Бан Ки-мун призова днес Европейския съюз

„да разшири законните пътища“ за имигрантите,

дошли да потърсят по-добър живот. На съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер генералният секретар поощри плана на комисията за преразпределение на имигрантите.

Призовавам държавите от ЕС да проявят съчувствие в преразпределението на тези хора, предложението на ЕК е стъпка в правилната посока, заяви Бан Ки-мун. Той отбеляза необходимостта от възпрепятстване на каналджиите, но изрази сдържаност към намеренията за потопяване на техните плавателни съдове. Попитан дали подкрепя подобна военноморска операция, генералният секретар посочи, че „може би има някакви други начини“ за справянето с проблема. По неговите думи разрушаването на плавателните съдове може да лиши тези хора от и без това малкото средства за препитание.

Съветът за сигурност трябва да реши, но вярвам, че военните операции водят до ограничени резултати, заяви Бан Ки-мун по повод готовността за военна операция в Средиземно море, свързана с бежанските потоци. Подкрепям укрепването на военноморските сили за откриването и спасяването на бежанци, за повече хуманитарна помощ, заяви генералният секретар.

В отговор на въпрос дали би могло военна операция в Либия или в либийските териториални води да получи подкрепа в ООН, той отбеляза, че международното право разглежда случаите за военна намеса в чужда територия и акватория. Ако има необходимост от военна операция в либийските териториални води, това трябва да бъде обсъдено с Либия, поясни той.