Две години хора живеят във фургони в Мизия

В ече втора зима някои от най-пострадалите жители на Мизия живеят във фургони, защото просто няма къде да отидат. А в най-студеното време техният живот се превръща в оцеляване на предела, съобщава Нова телевизия.

През 2014 година наводнение заля града в Северозападна България и част от хората там все още живеят в бедствено положение.

Над нощна Мизия се лее дъжд. Студено е, духа силен вятър. След ада, който преживяха всички преди година и половина, времето едва ли може да уплаши някого. Картината обаче е тъжна. Градът опустява, много от пострадалите отдавна са се изселили, други са закърпили живота си, доколкото могат.

Пред нас е паметникът на бедствието - 20 метални фургона, в които през зимата мъката и сълзите се гонят с влагата и студа. Това е фургонното селище в Мизия. За някои това е един неприятен спомен за всичко, което се случи тук преди година и половина. За други пък това е единствената надежда някак да продължат своя живот.

Без предварителни уговорки, чукаме на вратата на първия фургон, в който свети лампа. Отваря ни баба Трифонка, която само след седмица има рожден ден. Става на 81 години. Не желае подаръци, не търси съжаление. Има една единствена молба - да се върне в бащиния си дом, разрушен от водната стихия. За това казала на дъщеря си Соня.

Няма спор, фургонът е чист, има удобства. Но в сравнение с домашното огнище, е просто метален кафез. Кафез, който лятото е като фурна, а зимата - хладилник.

Без помощта на дъщеря си, възрастната жена е загубена. Пенсията ѝ е 150 лева. От парите не остава нищо. Само надеждата, че ужасът от лятото на 2014 година няма да се повтори.

Това е историята, която е запечатал между металните си стени този фургон. Тъжен разказ с отворен край, който продължава вече втора година.

„Беше лошо. Беше студено. Замръзваха вратите, не можем да ги отворим, за да отидем да си купим хляб. Има дом, не че няма, но не е готов. Надяваме се да стане готов през пролетта”, разказа баба Калудка.

Повечето жители на града са намерили начин да започнат живота си отначало.

„И най-лошата къща е по-добра от най-добрия фургон”, категоричен е кметът на Мизия Николай Нековски.

Има възможности някои от хората да бъдат настанени в старчески домове и общежитие, което да поеме най-нуждаещите се.

„Ако не оправиме къщата, може да отидем и в апартамент”, казва баба Калудка.

„За съжаление общината няма такива апартаменти. Те са на техникума”, посочи кметът на Мизия Николай Нековски.

По думите му няма тенденция на изселване, въпреки че безработицата в града е голяма.