Нешка Робева: Нека замълчим поне до неделя

„Наистина най-после трябва да се замълчи. Ако някой избива някакви комплекси в интернет и желае да окаля всичко, защото той доникъде не е стигнал, нека най-после да бъдем хора, преди всичко хора”, призова в предаването „Здравей, България” Нешка Робева.

Коментарът й е във връзка със спекулациите и изказванията около инцидента с художествената ни гимнастичка Цветелина Стоянова, която падна от 6-я етаж на блок в кв. „Надежда“.

Робева се обърна към всички, които правят коментари „нека замълчим поне до неделя. Това са деца, които са се подготвяли”.

Тя сподели още, че в момента съотборничките на Цвети, които заминаха за Израел, имат нужда да насочат вниманието си към състезанието „за да бъдат извадени от тежкото състояние, в което са след инцидента с Цветелина Стоянова“.

 „Какво да направят децата, да вземат и те да се хвърлят ли?”, попита още Робева.

Тя отхвърли обвиненията, че в отбора режимът е прекалено строг. Водещият Виктор Николаев отбеляза, че случаят с Цвети е повдигнал въпроса за спорта и не се ли крие зад красотата на художествената гимнастика прекомерно натоварване, жестокост, отнемане на детство.

Защо не говорим за прекомерния натиск например върху един първолак, защо не говорим, че все по-ранна е възрастта на тези депресии, попита на свой ред Робева.

Тя призова да се замълчи до неделя, за да могат гимнастичките ни да завършат състезанието. Има един голям въпрос, който се поставя от вчера - за цената, която се плаща, репликира водещият, но бе прекъснат от Нешка Робева. Според нея след неделя може да се дискутират въпросите за спорта и художествената гимнастика.

Самата Нешка Робева преди години, като треньор, бе обвинявана в жестоки методи към гимнастичките 

Бианка Панова, едно от "златните момичета" в периода 1982-1989 г., световен и европейски шампион, оттправи обвинения към Нешка Робева в биографичната си книга, където разказва именно за жестоките тренировки, на които са били подлагани с момичетата.

В една от историите си, Бианка споделя, че била в залата от 7 сутринта до 2 през нощта.

По нейните думи останала до след полунощ сама, защото правила грешки в едно от съчетанията си.

Компания на състезателката правила единствено Робева, която след всяко повторение повтаряла – „Не се зачита“.

Откъсът от книгата е публикуван в „Дневник“, където Бианка допълва:

„Таванът и подът на залата вече ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този кошмар да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала... Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо... След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя“.

Бианка споделя още, че всичко в залата се постигало със страх:

„Явно изтощението и нервното изхабяване на треньорите беше стигнало краен предел, за да си позволят такова безсилие. Всичко в залата ставаше насила, с много мъка, крясъци, обиди, болки и сълзи“.

Според нея досегът до външния свят по време на тренировките преди важните състезания са били напълно забранени:

„Месеци без вестник, радио или телевизия. Без контакт с други хора. Абсолютно промиване на мозъци! Пълно изпразване на главите ни. Започваш сам да си приказваш. Питаш се: "Абе това аз ли съм, или не съм аз? Мен ли ме боли коляното, или не е моето? На мен ли ми крещяха досега? Аз ли съм "дебелата крава"?...

Според Бианка, много от момичетата са се отказвали месеци преди най-важните състезания, защото не издържали на напрежението.