Минималната заплата ще расте от 2016 г.

М инистерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., съобщи пресслужбата на кабинета.

"Със Закона за публичните финанси от 1 януари 2014 г., откогато е в сила, тече бюджетната процедура. Тя е първият формален етап от подготовката на бюджета за 2016 г., запазват се параметрите на данъчната политика", коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Според бюджеетната прогноза през следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.

Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси

посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат
мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл.

През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори,

с основен принос на частното потребление и инвестициите, като за периода 2016-2018 г. е както следва: 1,7 на сто за 2016 г., 2,3 на сто за 2017 г. и 2,1 на сто за 2018 година.

Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е както следва: 3 на сто от БВП за 2015 г., 2,5 на сто от БВП за 2016 г., 2 на сто от БВП за 2017 г. и 1,5 на сто от БВП за 2018 година.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2 на сто до 36,4 на сто от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8 на сто от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на
събираемостта на данъчноосигурителните приходи.

Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3 на сто от БВП през 2015 г. до 37,9 на сто от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5 на сто от БВП.

Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами

и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за
корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.

Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период.

Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. - 420 лв.; от 1 януари 2017 г. - 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.

Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. "швейцарско правило"

или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2 на сто за 2016 г.; 2,8 на сто за 2017 г.; 3 на сто за 2018 година.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г.,

съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9 на сто

към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.

Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.