За етиката и контраетиката в медиите

Д нес беше публикуван дългоочакваният в професионалните среди "Професионално-етичен кодекс на българските медии". Документът, за чието изготвяне се говори още от началото на 2013 г., е качен на страницата на Български медиен съюз (БМС) с покана за изпращане на становища по него преди окончателното му приемане.

Приемането на етичен кодекс е логична стъпка в опитите за вътрешна и международна легитимация на БМС, създаден в началото на 2012 г. около медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, след разцеплението в единствения дотогава Съюз на издателите в България.

Наличието на такъв кодекс, подписан от медии, собственост на депутат (официално на неговата майка), провокира множество въпроси, като например доколко тези медии биха могли да "разграничават фактите от оценките, коментарите и/или предположенията", доколко ще "се стремят да предоставят различни мнения и позиции в търсене на истината", дали ще "съобщават и/или отразяват точно и професионално събитията с оглед създаването на обективно обществено мнение".

Вследствие публикуването на нов кодекс, председателите на двете етични комисии по Етичния кодекс на българските медии, подписан през 2004 г., се оттеглиха и се обявиха за един кодекс и една комисия, която да следи за спазването му. Кирил Вълчев от "Дарик радио" и Радомир Чолаков от "Вестникарска група България" обявиха, че не биха искали да бъдат пречка в постигането на обединение.

Пред "Дарик радио" Вълчев заяви, че според него журналистическата общност трябва да прегледа двата кодекса, да изчисти детайлите и да се обедини около един. Той дори отиде по-далеч – призова за една авторитетна комисия, която да се произнася по спорните медийни казуси.

"Тези комисии имат силата на етична присъда и когато цялата журналистическа гилдия чрез комисията посочва, че някоя медия – подписала или неподписала кодекса, нарушава извечни правила на етичното, това има голяма тежест.

Ако тръгнем от принципа, че всяка група медии ще си прави собствени правила, по които да работи и собствени комисии, се лишаваме от възможността да се произнасяме за тези, които изобщо отказват да спазват правила", подчерта той.

Запис на интервюто с Кирил Вълчев можете да чуете тук:

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите, неправителствена организация, участвала активно в изработването на Етичния кодекс на българските медии, "новият" кодекс не е нов, а е контра на стария и продължава линията на противопоставяне на двата издателски съюза.

"Функцията на контрата е като натиснеш педала назад, колелото да спре. С контракодекс няма да тръгне позабавилото се колело на саморегулацията", смята Величков.

Той също призова за обединение около един кодекс и за преосмисляне на цялостната структура на медийната саморегулация у нас. Според него докато тежестта на издателите спрямо журналистите и медийните потребители създава дисбаланс в системата, тя ще буксува.

"Етиката е отговорност преди всичко на журналистите и редакторите, както и изискване на потребителите на медийно съдържание. Ако тези две групи не осъзнават необходимостта и собствения си интерес от спазването ѝ, колкото и кодекси да подпишем, средата няма да се подобри" каза още Величков.