Николай Дойнов и Ани Салич: Хората искат поминък и достъп до еврофондовете

Българите искат да видят в представителите си в Брюксел, а и в цялата българска политическа класа, две неща: честни хора и готовност за максимална помощ, подкрепа, и създаване на условия за поминък, независимо дали си гражданин на село с 500 души или на огромен град. Това разказаха водещите на Новините на Нова Николай Дойнов и Ани Салич, които са в края на своята журналистическа обиколка в България – от Северозапада до Югоизтока, под мотото "Кой в Европа? Говори България".

Опитваме се да свържем тези два ъгъла, но и да видим какво става във вътрешността на страната – редуваме градове и села, по-малки и по-големи – за тази една седмица добихме нелоша представа за това как живеят хората в страната около периода за избиране на новите ни представители в Европейския парламент, разказаха двамата в интервю на Севделина Николова от Vesti.bg.

Как живеят хората в България днес? Какви са очакванията на обикновените хора, какви са перспективите за развитие на страната и на всяко едно място, свързани с европейските фондове и изобщо с живота в ЕС – това е основният лайтмотив на инициативата им.

На първо място на очи се набива, че няма град или село, в което да са отишли, и хората да не са се оплакали, че

основният проблем е обезлюдяването на тези места.

От Видин до селата в района на Кърджали, които двамата посетиха вчера, проблемите са почти еднакви. Варират само процентите на останалите в България.

"В Пазарджишко например ни казаха, че на места са останали само 50% от жителите, като пенсионерите може да са дори 70%. В Габровския Балкан има места, където хората в извънтрудоспособна възраст са близо 80%. Има и напълно обезлюдени села – там са останали едни празни къщи и махали, а вероятно не са запазени и като административни единици", разказва Николай Дойнов.

Хората в малките села ще гласуват ли?

Ето какво отговарят двамата журналисти: "Интересно като наблюдение се оказва, че в мястото, където бяхме вчера – Кърджали, би могло да се каже с относителна сигурност, че ще гласуват повече от 50%, вероятно около 60%, което е една много добра изборна активност, която има своето логично обяснение.

Но качвайки се нагоре към Видин, активността вероятно ще е по-малка, защото проблемите в онзи регион са ужасяващи –   беднотията, обезлюдяването, липсата на възможности за каквато и да било работа. Перспективата пред младите е почти никаква и огромната част от тях отдавна са напуснали родните си места и са се населили в цяла Западна Европа. Която и държава да споменете, ще уцелите – там има хора от Видин, Враца, Монтана и целия Северозапад."

Немалка част от хората не вярват, че може фондовете, макар да са нещо хубаво, което се заявява без изключение във всички разговори, да променят радикално живота им към по-добро. И въпреки това няма място, което двамата са посетили, където хората да не показват и вълнение, и

отношение към това какви възможности има за кандидатстване по еврофондовете.

Това е както на ниво общинска администрация, така и по отношение на хората, занимаващи се с някакъв бизнес – селско стопанство, туризъм или някакво малко производство. Всички те имат интерес към участие в програми, финансирани от еврофондовете. Немалка част от тях обаче изразяват разочарованието си по отношение на програмите, по които кандидатства администрацията, свързани с подобряване на околната среда, ВИК-програми, за енергийна ефективност. Те искат да се улесни самото кандидатстване, защото често процедурата е излишно тежка, а не получават подкрепа от хората, които са наясно със самата процедура за кандидатстване.

Според тях точно тук трябва да е връзката между Европа, българския бизнес и общинската администрация – хора в министерствата и другите институции да помогнат тези проекти да станат успешни и да завършат с получаването на средства, които да постъпят в общините.

Добрата новина е, че навсякъде има спечелени проекти

И то са спечелени проекти от 15-20 хил. лв. до проект за няколко милиона. Има дори отделно село с 600–800 души, което печели такива проекти.

Ани Салич и Ники Дойнов са пътували много и често този тип посещения на малки населени места оставят съвсем емоционални, дори зрителни спомени. Останал ли е и сега образ, човек, за който да ни разкажат? "Те са не един и два. Например отрудените хора в селата около Кърджали: една жена, която сама сее тютюна със свекъра си, докато нейният съпруг работи на друго място. Откакто се помни, тя изкарва прехраната си само по този начин и няма ден, в който да не е там, на полето. Тези неща оставят сериозна диря в съзнанието ти. Не са само цифри и фондове", отбелязва Ники Дойнов.

Двамата обобщават посланията на хората, които са срещнали:

Хората искат поминък, за да може да намалее обезлюдяването.

Искат също подкрепа за повишаване на стандарта си. Животът на страшно много хора в България е изключително тежък. Има огромни части в страната, които буквално бедстват, разказват впечатленията си водещите на Новините на Нова. Когато човек живее в по-голям град като София, има повече възможности за препитание. Когато обаче напуснеш за няколко дни това място и пътуваш само в по-малки населени места, виждаш, че оцеляването е ежедневна борба. Затова хората там искат да видят, че някой мисли за тях, че действа като техен представител, в техен интерес.

Двамата цитираха и интервюирани от тях по време на обиколката: "Бе, я се изкажат няколко пъти в Европарламента, я не. Но престоят им за няколко години в Брюксел трябва да покаже, че българските евродепутати полагат максимално усилие за подобряване на живота ни и създаване на възможност за работа".