Т я е в журналистиката от 15 години. Бори се, за да успее да прави това, което иска. Преодолява трудностите с усмивка и помни само резултата от добре свършената работа. Може би сте чували гласа ѝ, докато работи в радиото, но по-скоро я познавате от екрана, където чрез разследванията си опитва да достигне до истината и да направи най-важното – да помогне на хората.
Как я е променила работата в NOVA, с какво би се занимавала, ако не бе журналист и какъв прецедент постига с едно свое разследване – вижте какво сподели Тина Ивайлова в интервю за Vesti.
Какво е за Вас работата като разследващ журналист? Пред какви трудности сте изправена?
Тина Ивайлова: Животът ми през последните не знам колко… 15 години. Разбира се, че началото не бяха разследванията. Дълго време бях криминален репортер. Трудно се преборих да правя това, което искам. А иначе, трудностите са много. Но предпочитам да не мисля за трудностите, а за резултатите. Когато има резултат, трудностите остават назад. Всичко забравям. Помня само адреналина, емоциите, (защото без смях не е хубаво) хората и резултата.
Роми към репортер: Ела, мършо, ела! Спри камерата
Къде Ви харесва повече – в радиото или в телевизията?
Тина Ивайлова: Навсякъде си обичам работата. Винаги съм я работила с желание. Харесва ми това, което правя. Последните 9 години работя в телевизия и ми харесва освен глас да има и картина. Но мисля, че радиото, телевизията и сайтът са най-динамичните медии. А аз харесвам динамиката.
Как Ви промени работата в NOVA?
Тина Ивайлова: Много ме промени професионално. Научи ме и да работя в екип. Защото в радиото журналистът сам записва, пише и монтира. В телевизията не е така. Екипът е голям. Много продуценти, оператори, монтажисти. Научих се на много неща. И винаги ще помня хората, които ме научиха. А те са много и аз съм им много благодарна.
Тина Ивайлова: Изплаших се само да не изпуснем извършителя
През 2017 г. печелите голямата награда за разследваща журналистика на Фондация „Радостина Константинова“ за разследването за телефонните измами. И голямата награда за телевизия “Валя Крушкина-Журналистика за хората“. За това разследване влизате в роля – как се работи под прикритие?
Тина Ивайлова: Трудно се работи под прикритие. Не само при телефонните измами, почти във всички разследвания се налага да правим това с екипа ми. За да го направиш, трябва изцяло да влезеш в образ. А това или го можеш, или не. Ако изиграеш ролята убедително, 50 процента от разследването е готово. Останалите 50 процента са доказване чрез факти, документи и съответно събиране на всички гледни точки, за да има обективност. Когато гледаш готовия продукт по телевизията, нещата не изглеждат трудни. Само че зад всяко едно разследване се крие много труд и безсънни нощи.
Има ли разследване, с което много се гордеете?
Тина Ивайлова: Има. Гордея се с тези разследвания, с които сме помогнали на хората. И по някакъв начин животът им се е променил. Много са. Пример от последните дни. След година и половина истинска битка постигнахме прецедент за България. Един млад мъж - Владимир Илиев от великотърновското село Куцина скоро ще е на свобода, след 8 години затвор за убийство, което не е извършил. Показахме и разказахме историята, в която истинските извършители признават вината си. Цяла година и половина не се отказах да търся истината заедно с екипа на Glas.bg и резултатът е налице. Това наистина се случва за пръв път в страната ни и надявам се, някой ден да го пише в учебниците по криминалистика.
Друг прецедент - който също успяхме да направим през тази година с екипа на Нова тв, е да открием тайник със сим карти на телефонни измамници. Разследванията ни по тази тема не свършиха с ролята ми на муле, а продължиха и след това. С наше съдействие бяха разбити няколко престъпни групи на телефонни измамници, осъдени бяха тарторите. И най-важното - възрастни хора получиха обратно парите си, които са събирали през целия си живот. Много са наистина разследванията, които промениха човешки съдби. Може би някой ден ще разкажа за всички под някаква форма.
Най-силното оръжие на Тина Ивайлова: Да казва истината
Ако можеше да изберете друга професия – бихте ли изоставили журналистиката?
Тина Ивайлова: От дете знам, че ще правя точно това. Наистина. Но ако има друг живот, ще бъда актриса. Ще правя и обувки, ако ми остане време. Може би и в този ще пробвам да правя обувки, когато много се изморя от журналистиката.
Как Ви се отрази пандемията от COVID-19, съответно и изолацията?
Тина Ивайлова: Ами, не знам. Не усетих да ме е страх от пандемията, защото не бях и в изолация. През цялото време работихме с екипа. Всеки ден. Даже още в началото, когато обявиха пандемията, бяхме в едни от най-горещите точки, в махалите и там, където много хора се връщаха от чужбина.
Много хора не знаят, че Тина Ивайлова...
Тина Ивайлова: е шемет. Луда глава съм, обичам адреналина.
Плача, когато ме предават, ама съм силна в моменти, които трудно някой би издържал. Не се казвам Тина, но пък само така винаги са ме наричали. Обичам обувките и българските филми. Любимото ми стихотворение е „Аз не обичам“ на Висоцки. Понякога си мисля, че с лирическия герой сме един и същи човек.
Кое е нещото, което Ви кара да се усмихвате винаги?
Тина Ивайлова: Дъщеря ми. Щом тя е щастлива, значи всичко е наред и аз се усмихвам винаги. Същото се отнася и за родителите ми, всички близки хора и моите приятели. Ако те са здрави, аз се усмихвам винаги. Мисля, че съм щастлив човек, ако съдим по това, че почти винаги съм усмихната.
