Ларгото на София – наследство от Сталин

С ъвременният център на София се ражда от руините на Втората световна война.

Макар в основите ѝ да лежат хилядолетни камъни от римско време, фасадата на българската столица често пъти е наричана „наследство от Бащата на народите – Сталин“.

Идеята за промени в централната градска част на София не е фриволна прищявка. Налага се по необходимост заради погрома от бомбардировките през 1943 и 1944 г. „Градът, който имаше за девиз „Расте, но не старее“ непрекъснато се смаляваше и още преди да остарее можеше да умре.“

Войната не само разрушава центъра на българската столица, но и по обективни причини не позволява да бъде реализиран градоустройствения план на видния германски урбанист професор Адолф Мусман.

Политическата промяна в страната отваря пътя за други влияния и налага коренно различен тип архитектурно творчество.

Окончателният вариант на архитектурния ансамбъл включва Партиен дом и сгради, предвидени за министерства на тежката промишленост и електрификацията, универсален магазин и хотел-ресторант. Някои от постройките сменят своята функция през годините, други стават особено значими или пък се превръщат в трайни символи.

„Строи се центърът на столицата. За изграждането на представителния хотел, партийния дом, централния универсален магазин работят стотици строителни работници. В чест на 1 май много бригади са в съревнование.“

Новият облик на така нареченото Ларго е плод на колективно творчество, но водещо за всички архитекти е съветското влияние.

Надлъжната ос е подсилена от почти огледална симетрия на фасадите от двете страни на Партийния дом. Монументалната сграда в центъра, предвидена за официално седалище на Българската комунистическа партия е строена в продължение на 6 г. и е окончателно завършена през 1954 г.

Импозантната сграда на Държавния съвет, днес президентството, е проектирана от архитект Иван Данчов и колектив. Хотел "Балкан" е дело на архитект Димитър Цолов. Той е автор на проектите и на катедралата "Света Неделя", сградите на БНБ, Народната библиотека и други.

Коста Николов – друго голямо име в българската архитектура на XX век – е автор на проекта за сградата, която ще стане най-популярна измежду всички останали: Централният универсален магазин – ЦУМ.

Проектираният през 1956 г. търговски обект е на 6 етажа с площ от 19 000 кв. м. „Ново намаление на цените. Нова радостна новина. Не стихва радостното оживление.“

По онова време ЦУМ е смятан за най-големия универсален магазин на Балканския полуостров. Задължително място за посещение при всяко идване в столицата.

За хората от онова време той е много повече от магазин. Това е модно място за срещи и общуване, сбъднати мечти, емблема на изобилието, възпята от легендарната Леа Иванова. И като всеки символ на времето си се превръща в градска легенда.

Дори и само с това, че вероятно е единственият магазин на света, в чийто заден двор заседава правителството.

Често наричат сградите от Ларгото на София емблема на тоталитарното строителство.

Гранитна соцеклектика. Макети на сталинисткия барок. Тези фасади определят облика на официална София вече повече от половин век. Цял един съзнателен човешки живот. Но за историята – само кратък миг.