Най-срамежливата маймуна в София (видео)

Н ай-срамежливата маймуна живее в Софийския зоопарк. Това е 8-годишният гибон Гиби, роден е на Острова, но вече не е поданик на Нейно величество кралица Елизабет Втора. Той е сред най-атрактивните представители на зоологическата градина, на чието присъствие можем да се радваме през цялата година.

Гиби е изключително срамежлив и смешен едновременно. Когато около него има посетители, той скрива главата си между краката и може да остане в това положение доста дълго. От време на време само хвърля по едно око и ако все още го гледат, върти глава и сякаш казва "Не ми се общува с вас! Мога да стоя така цял ден! Вие си снимайте! Не ми пречите!".

Гиби е у нас от ноември 2011 г. Пристига от английски зоопарк, когато е едва 4-годишен, и за да се чувства удобно.

клетката му е специално пригодена

с много дървета, играчки, радио, от което звучи музика, и ...телевизор. "Британските ни колеги ни предупредиха да му пускаме телевизор, за да не скучае сам, тъй като в предишния си дом е привикнал да се забавлява с музика и картина. Казаха ни да редуваме телевизор и радио. Гибонът наистина гледа  телевизия и се занимава", обясняват още навремето от зоопарка. 

Този вид примати изискват специални грижи, които малко зоопаркове в България могат да им предложат. Гибоните са част от семейството на човекоподобните маймуни, заедно с шимпанзетата, горилите и орангутаните. Преди Гиби, за последно гибони в София е имало в стария зоопарк - преди близо 35 години.

Белоръкият гибон е застрашен от изчезване в природата вид

обитаващи тропическите гори. Цветът на козината варира от черен и тъмнокафяв до светлокафяв и пясъчен. Ръцете и краката в областта на дланите и ходилата са бели. Бяла е и козината, която огражда черното лице. И мъжките, и женските представители могат да бъдат оцветени и в двата основни варианта. Козината е гъста и отлично защитава организма от студ и от влага през дъждовния сезон. Размерът на тялото е почти еднакъв и при двата пола. Краката са по-къси от ръцете. 

Плодовете съставляват около половината от менюто на гибона, следвани от листата, насекомите и цветовете.

Рядко слизат на земята

и поради това по-често за придвижването си гибоните използват добре развитите си ръце. С тяхна помощ се захващат по клоните и благодарение на инерцията на тялото се прехвърлят към други. В случаите, когато се наложи да ходят по земята, се движат с вдигнати ръце, за да постигат баланс на тялото при ходене. Семейните групи обитават определена територия, които я защитават от други с помощта на звукови сигнали. Всяка сутрин семейството се събира на границата на своята територия и започва да реве. Всяка двойка издава определени звуци, които се разпознават от своите съседи.