Как Бърни прави революция в САЩ

В страна, където вече повече от половин век социалист е мръсна дума, еквивалентна на демагог и национален предател, Бърни Сандърс се определя като демократичен социалист.

Ако спечели изборите през ноември, той ще е първият социалист президент в историята на САЩ. Също така първият атеист, а много вероятно и първият честен политик от много години насам.

Да, колкото и парадоксално да звучи, Бърни е честен политик и може да го докаже. Той е единственият от всички кандидати и на републиканците, и на демократите, който не приема „анонимни“ дарения от големите компании на Wall Street.

От 30 години Бърни гради политическа кариера в САЩ и през цялото това време той е независим, както от политическите течения, така и от парите на корпорациите.

През 1981 г. той става кмет на Бърлингтън в щата Върмонт. Преизбиран е три пъти. През 1990 г. става конгресмен от името на щата. През 2006 г. влиза в Сената. А през 2012 г. е преизбран от хората във Върмонт със 71% мнозинство.

Въпреки това, когато обяви кандидатурата си за президент през май миналата година, той беше определен като „неизбираем“. Тогава никой не се съмняваше, че Хилари Клинтън лесно ще получи номинацията на Демократическата партия за президентските избори. А официално обявилия се за социалист и атеист, Бърни Сандърс, който призовава за революция в американската политика и икономика, е просто забавна притурка към предизборната кампания.

Той е твърде стар, твърде беден и зад него не стоят големи капитали

След 30 годишна кариера в политиката Бърни е спестил малко над 300 хил. долара. За сравнение Клинтън има над 21 милиона. А средното състояние на американските президенти, преди избирането им, е 4 млн. долара. Това не е работа за бедни хора.

Бърни е на 74 години, докато Клинтън, със своите 68, е доста по-близо до средната възраст от 62 г. за президент на САЩ.

Зад нея стои Wall Street и едрият капитал, като Goldman Sachs, American Express, фондът на Джордж Сорос. Те я познават и залагат на сигурно. Досега Хилари Клинтън е набрала над 170 млн. долара за кампанията си.

Кой стои зад Бърни Сандърс? Най-вече обикновените американци. След като спечели безапелационно вота на демократите в Ню Хемпшир на 9 февруари, с 22 процентни пункта преднина пред Клинтън, той получи дарения от 7 млн. долара за кампанията си за седмица. Средната дарена сума е 34 долара. Изведнъж се оказа, че Бърни Сандърс вече разполага с повече налични пари за кампанията си от основния си конкурент, тъй като разходите му до момента са доста по-малки от тези на Клинтън.

Настоящият президент на САЩ, Барак Обама, се опита също да привлече средства от избирателите през 2008 г. и да се освободи от влиянието на корпорациите, но не успя. За кампанията на Бърни в момента работят над 200 хил. доброволци. Нещо безпрецедентно.

Последните социологически проучвания сочат, че силите между Хилари Клинтън и Бърни Сандърс са изравнени. Но пък никой не е и предполагал разгромната му победа в един от основните щати, какъвто е Ню Хемпшир. Нещо повече, ако Бърни се изправи срещу кандидата на републиканците Доналд Тръмп, той не просто ще победи, а ще го направи по безапелационен начин. Прогнозите сочат преднина от около 9 процентни пункта при такъв сблъсък за Хилари Клинтън и от 22 процентни пункта за Бърни Сандърс.

През 1998 г. той говори в празна зала за опасността, която дерегулациите и спекулативния характер на Wall Street представляват за икономиката. Сега речите му пълнят стадионите. Докато повечето от опонентите му събраха по няколкостотин души, Бърни говори пред 30 хил. в Айова.

Как един неизбираем преди няколко месеца кандидат успя да направи пълен обрат в предизборната кампания за президент в САЩ?

Бърни не просто предлага реформи, той иска революция

В резултат на това, че никога не е отстъпвал от принципите си, винаги се е борил срещу произвола на корпорациите и опитите им да контролират американската политика, никога не е продавал гласа си в Конгреса, Бърни Сандърс има доверието на хората, че ще изпълни предизборните си обещанията. Нещо, което той винаги е правил в дългата си политическа кариера.

Никой от опонентите му не може да се похвали със същото. Когато Бил Клинтън е президент, Хилари категорично се противопоставя и спира законови промени за личния фалит, които биха превърнали милиони американци в дългови роби. Няколко години по-късно, вече като сенатор, който е зависим от парите на корпорациите, тя внася същите промени за гласуване и те биват приети.

Бърни никога не е правил компромиси със съвестта си и сега това се отплаща с безпрецедентно доверие от страна на избирателите.

Той иска да промени САЩ изоснови. Никой от опонентите му не може да оспори цифрите, които изнася и проблемите във фокуса на кампанията му. Бърни иска всеки в САЩ да има достъп до безплатна здравна помощ, настоява за безплатно висше образование в обществените университети, пълна реформа на полицията, ограничаване на военните разходи, легализиране на леките наркотици, сексуално образование във всички училища, федерални програми в подкрепа на малкия и среден бизнес, който е основен генератор на работни места и т. н.

Бърни настоява, че не може най-богатият 1% да плаща по-малко данъци и да печели повече от останалите 99%. Той иска да спре обедняването на средната класа за сметка на богатите.

Ето защо Бърни смята да ограничи значително ролята на големите застрахователни компании в здравната система и с малко по-високи данъци да спести на всяко американско домакинство по 7 хил. долара годишно разходи за здравни застраховки.

Също така планира банките, които са твърде големи, за да фалират, да бъдат разбити на по-малки дружества, чиито банкрут няма да потопи глобалната икономика в рецесия, както това се случи през 2008 г.

Според Бърни американците с доходи над 250 хил. долара годишно трябва да плащат повече за привилегиите, които им дават американският пазар и икономика, а на данъчните убежища трябва да бъде сложен край. Нещо което САЩ са можели да направят отдавна, ако не беше огромното политическо влияние на корпорациите.

Как корпоративният бизнес контролира политиката? След Голямата депресия през 1929 г., президентът Рузвелт нарежда банковият конгломерат, който предизвиква срива на Wall Street да бъде разследван. Сенатска комисия, водена от Фердинанд Пекора, се заема със случая. Изнесените факти са шокиращи, те разкриват, как няколко богати фамилии са контролирали банките, политиката и по-голямата част от американската икономика. В резултат е създадена Федералната комисия за търговия с ценни книжа, която и досега е основният регулатор на финансовия сектор в САЩ.

В наши дни корпорациите контролират изборите с т. нар. „super PAC“ - частни организации, подобни на инвестиционни фондове, които спонсорират кампаниите на кандидат-президентите и не се отчитат пред Федералната избирателна комисия, като през тях дарителите могат да останат анонимни. Хилари Клинтън е получила досега близо 55 млн. долара по този начин.

Зад Бърни Сандърс не стои „super PAC“ и той иска да забрани анонимното финансиране на предизборните кампании.

Дали революцията на Бърни ще успее?

От The Wall Street Journal изчислиха, че предлаганите от него реформи ще струват 16 трилиона долара. Ако се вгледаме по-внимателно в техните сметки обаче ще видим, че това е цената, в случай, че системата не се реформира, като само безплатното здравеопазване при запазване на сегашните функции на застрахователните компании ще излезе 15 трилиона долара на данъкоплатците.

Бърни често задава въпроса, как Великобритания и скандинавските страни могат да си позволят всеки техен гражданин да има достъп до здравни грижи, а най-голямата и най-богата икономика в света – тази на САЩ, не може? Никой от опонентите му не успява да даде отговор.

Под натиска на успеха на Бърни самата Хилари Клинън минава все по-наляво в позициите си, но и все по-малко избиратели вярват в нейните обещания. Докато Бърни няма проблем с доверието, той вече го е спечелил. Всичко, което му трябва, за да стане президент, е малко повече известност, която печели в момента.

Дали революцията на Бърни ще успее? Може би не. Но възможността един честен политик да оглави водещата държава в света, при всички случаи си струва опита.