Феноменът Груевски

Т ой не е двойник на Джордж Клуни, не е оратор от калибъра на славните антични оратори, няма харизмата, каквато приписваха на неговия предшественик Любчо Георгиевски, но вече седма година е най-популярен политик и лидер с най-висок рейтинг в Македония.

В радио и телевизионни емисии, сред имената на местните спортисти, на естрадните звезди и на лидера на опозиционната СДСМ Зоран Заев, неговото име заемаше челно място в предложенията на гражданите за личност на 2013 г.

Някои отиват дотам, че предлагат Никола Груевски да бъде провъзгласен за светец!

Ако оставим настрана тази патетика, за социолозите е голямо професионално и обществено предизвикателство да обяснят "феномена Груевски". Според досегашните прояви на премиера, той най-вероятно се ръководи от поговорката "най-добър оратор е този, който казва най-много с най-малко думи". Затова той най-често казва, че "за положението говорят делата" или "една фотография - хиляди думи". Във всеки случай това не означава, че той се отказва от дълги речи по определени поводи - държавни празници, партиен конгрес или значимо обществено събитие. Коя е тайната на успеха на бившия любител на бокса, който седма година по ред държи опозицията, според едни в нокаут, а според други в нокдаун?

Бранислав Сарканяц, университетски професор, когото в началото на първия мандат на Груевски медиите посочваха като негов съветник, казва, че

тайната е в упоритата работа.

"Той е невиждан и неуморим работник. Впечатлява неговата енергия. Както изглежда свеж сутринта, така изглежда и вечер на късните правителствени заседания в полунощ. Смятам, че трудно би се намерил някой, който да издържа на неговото темпо на работа.

Второ, той е изключително непосредствен в общуването. Досега никой не се е оплакал, че е арогантен или недосегаем. С всички събеседници се отнася сякаш са част от екипа и не застава над тях.

Трето, има невероятен поглед върху работата на всички ресори. До детайли помни какво са казали членовете на неговия кабинет и редовно се интересува за хода на работите. Докъде стигнаха работите, за които говорехме преди седмица, или как се развива проектът, който обявихте на последното заседание? На срещите с гражданите е много непосредствен и заради това те го чувстват като един от тях", казва Сарканяц.

Лингвистите казват, че

част от успеха се дължи на езика,

който употребява премиерът в ежедневието - той е много прост, ненатоварен с чужди думи и е обогатен с народни изрази, което го прави разбираем за широките народни маси. Ако към това се добави и оценката на стилистите, че освен в специални случаи, когато носи костюм, премиерът предпочита якета и спортни сака, той получава имиджа на момче от квартала, което го прави по-близък до гражданите.

Политическата личност на Груевски представлява израз на психологическото състояние на политическия електорат в Македония. Той не е нито особено харизматичен, нито особено красноречив, нито особено образован, значи не е изключителен в нито един аспект. И именно това му носи рейтинг -

той е изблик на комплексите на избирателите, уеднаквяване с тях,

величаене на средното ниво, нападка към елита, като е близък до народа. Той е резултат на реактивния механизъм на електората към политиката изобщо, омраза към елитните политици, класово отмъщение. Оттам той черпи личния си рейтинг, защото когато масовите избиратели гледат Груевски, познават себе си и оттам вярват, че той интуитивно, инстинктивно познава тях и техните потребности.

Вероятно Груевски чувства тенденциите - нито пробългаризъм, нито просърбизъм, нито класически пазарен либерализъм, а широка социална политика, след това модернизъм, младежи, спорт, иновации, здравеопазване, инвестиции, мерки, проекти. Тук той се прояви като ефикасен и приемлив, като добър мениджър.

Може, разбира се, да го оценим и критично - с рекламите си, антиквизацията, твърдите становища към съседите, недостатъчната работа по външната подкрепа на Македония. Но Груевски има

един модерен стил на лидерство,

който не съм забелязал при предишните лидери, казва Димитър Мирчев, професор по политическа социология.

Според политолозите второто име на лидерските партии е султан-партии, в които цари неприкосновената власт на лидера, строга йерархия, сляпо послушание и страх да не загубиш благосклонността на лидера. Затова и няма полемики с него, нито публични дебати по определени теми, всички въпроси и насоки на действие са съгласувани във върха на партията. Засега никой от партийните ешелони не се е опитал публично да тества партийната демокрация на лидера на ВМРО-ДПМНЕ.

Д-р Емилия Симоска, професор в Института за социологически и правни проучвания, казва, че причините за подобно състояние могат да се открият в две точки - контекста и начина, по който са политически употребени. Що се отнася до контекста, всички изследвания през изминалите 25 години показват, че доминиращата политическа култура при нас е авторитарна по всички параметри. Сред мнозинството граждани

доминира нуждата от "един способен лидер",

а за не малка част - дори и "лидер с твърда ръка". Послушанието се смята за добродетел, а живеенето по принципа "преклонена глава сабя не я сече", е за тях нормално и практично. За част от гражданите, която никога не е била по-малка от една трета, демокрацията усложнява нещата, а когато я има твърде много, е вредна. Очевидно за мнозинството граждани свободата е повече товар отколкото придобивка.

Втората причина произлиза от умелото използване на този контекст от експертите, които градят целокупната кампания на Груевски.

Очевидно Груевски успя да се наложи като

лидер, с когото мнозинството от гражданите се самоидентифицират.

Сложността на този феномен може да се обясни с простотата на неговото поведение - слуша ги и им отговаря на "техния" език, посещава техните места, носи подобни обувки, гази в калта на техните субсидирани ниви, пък дори и неговото френско "Р" ги уверява, че и той е несъвършен, каквито са и те. Тях не ги засягат процедурите на демокрацията - за тях това са абстрактни понятия и не са видими като новите инвестиции или "Скопие 2014". Това, което виждат е, че Груевски не експонира семейството си, че дъщеря му учи в държавно, а не в частно училище, както предпочитаха неговите предшественици, и не живее в премиерска резиденция, а в жилищна сграда в центъра на града.

Тези, които предлагат той да бъде провъзгласен за светец,

вярват, че е направил чудеса -

някой за пръв път от 20 години е намерил работа, друг е получил социален апартамент, трети безплатно е заминал на санаториум, някой е получил субсидия или стипендия. Очевидно на микроплан Груевски си е осигурил политическа "беатификация". В макроплан, обещаното присъединяване на страната към ЕС и НАТО вече е издигнато на ниво чудо. Според премиера случването на тези две чудеса не зависи само от него. Третото чудо би било, ако успее да създаде условия случването на другите две чудеса да зависи само от него.