Йогата - опасна за вярващи християни (видео)

Преподавателят в Софийската духовна семинария Дарин Алексиев е автор на книгата „Йога – път към мрака“, която прави опит да развенчае мита за йога като полезни физически упражнения.

Преди всичко, тази книга посочва огромната разлика между православието и йога, пише сливенският митрополит Йоаникий в предговора. По думите му авторът е разкрил истината, че йога е неприемлива за християните и задълбочено е изследвал един труден за изясняване въпрос – че йога е религия.

Изданието предлага кратка история на йога в България и подробно описание на нейните нравствени принципи, сравнени с православните етични норми. Дава отговори и на въпросите за карма и прераждане, за това приемливо ли е православни християни да се занимават с йога, както и каква е разликата между гуру и духовен старец. Отделни глави са посветени на полезността на йога като гимнастика, както и на йогата и децата. Преведено е критикуващото йога съчинение на св. Николай Велимирович „Стъклените очи на Индия“.

Религия или не?

Да се твърди, че йога заниманията не са религия, е почти толкова невярно или дори абсурдно, колкото да се каже, че осеняването с кръстния знак – прекръстването, е биомеханично движение на дясната ръка, въздействащо върху двигателните и моторни движения на ръката без никакъв религиозен елемент, пише авторът. Или да се правят земни или поясни поклони пред икона е просто начин за поддържане на физическата кондиция.

Разбира се, тези сравнения са доста крайни, но, за съжаление верни, защото според Алексиев дори физическите упражнения на йога са религиозни действия.

По думите му по същия начин – като нерелигия, в българското училище е намерила място и паневритмията, която не може да се разглежда отделно от лъжестойностното учение на Петър Дънов.

Авторът изразява надежда, че книгата му ще помогне на читателя да изгради ясна и реална позиция за това колко лукава и пагубна е йога за човешката душа.

С какво йога е опасна за човека?

В задълбочаващото се желание на практикуващия за самопревъзнасяне, гордост, самолюбие, самодостатъчност, както обяснява цитираният св. Теофан Затворник. Това желание на човека да е самоценен според Алексиев е в същината си поддаване на древното дяволско изкушение да стане като бог.

При медитацията човешката душа се самообезличава, продължава авторът. Човек, който медитира, става податлив на бесовски внушения. Изпълнявайки условието за медитация – да изпразни съществото и душата си, в която е средоточието на благодатта, от каквито и да е мисли, включително молитвата, действаща като броня срещу бесовските атаки, човек става напълно беззащитен за действията на демоните.

Йога не е просто философско ръководство за добър живот, нито е спорт или физическа и психическа гимнастика за здраве, заключава Дарин Алексиев. Йога е подобна на зараза, проникваща в здравия разум на християнина. Тя е промяна на начина на мислене, и то категорично в посока, диаметрално противоположна на зададената от Исус Христос. Йога е религия, която не може да бъде съвместена с християнството. Ето защо, за православните християни (а и за душата на всеки човек) е не просто неприемливо, но и опасно да се занимават с нея, съветва авторът.

Йога лекува?

Появи се дори нов вид йога – терапевтична, макар че, според класическото определение терапията е медицинска наука, която изучава методите и средствата за прекратяване на болестния процес и възстановяване на нормалното състояние на организма, пише Дарин Алексиев.

Разбира се, йога не може да самооздравява, категоричен е той. И продължава: "Тя лекува точно толкова, колкото и лечението само чрез слънцето или уринотерапията на Дийпак Чопра, или чрез така разпространената хомеопатия. Йога е поредното средство за самовнушение. Или, както в Св. писание се казва, възможно е и дяволът да върши подобни на Бога неща, но с цел, ако е възможно да прелъсти и избраните".

Алексиев пише за йога като за маркетингов продукт и разкрива факта, че песента на Don't worry be happy е вдъхновена от ученията на йогата Мехер Баба.

Vesti.bg уважава желанието на автора на „Йога – път към мрака“ и не публикува отговорите на въпроси, които му бяха зададени по повод книжната премиера.

По повдигнатите от Дарин Алексиев теми, потърсихме мнението на двама йога инструктори – Мокша и Георги Ранчев. Ето какво казаха те в интервю за Vesti.bg:

Даниел Димитров: Книгата „Йога - път към мрака“ звучи доста страшно, песимистично и подтискащо? Толкова ли е сериозен проблемът с навлизането на йога в православнохристиянска държава като България?

Мокша: Разпространяването на йога е световен феномен, който далеч надхвърля границите на дадена държава или континент. В началото на 20-и век в САЩ започва голямото отваряне на йога към света. Постепенно йога навлиза и в Европа, а в България дори през най-репресивните години има активно практикуващи от всякакви прослойки на обществото. Безспорно, за последните 10 години в България този начин на живот се разрасна до сериозно социално явление.

Георги Ранчев:

Да, йога е път към мрака

защото човек спира и се обръща към тъмнината в себе си, и я поглежда с истинските й очи, а не бяга. И когато погледнем там, този мрак става светлина. Да, йога понякога е път на болка, защото промяната е трудна. Човек трябва да се пречупи – както тялото, така и съзнанието си.

Даниел Димитров: Йога ли е най-големият бич за православнохристиянската вяра? И въобще уместен ли е този въпрос в страна, в която има толкова много невярващи?

Мокша: Думата йога означава „връзка (с божественото)“. Думата религия означава „да свързва (с Бог)“. Йога няма йерархия и централизирана структура. Макар да третира сходни теми, йога подвеждащо се оприличава на религия като институция. Йога е начин на живот. Осмелява се да предложи ценностна система и да дискутира темата за божественото. Йога поставя отговорността за действията ни върху нас самите. Предлага практичен начин за духовно развитие, достъпен и разбираем за хората. Това я прави

заплаха в очите на църквата

защото премахва основна нейна функция, а именно да налага на хората кое е правилно и кое е грешно.

Георги Ранчев: Това, което сегашните християни забравят, е, че душата и тялото са едно и не можем да заклеймим някоя част от себе си за сметка на друга. Духовното е макрокосмос на микрокосмоса - тялото. Разберем ли собствените си механизми, ще сме по приемащи и осъзнати за вселенските такива.

Когато познаваме себе си, можем да бъдем състрадателни към проблемите и тегобите на другите хора, защото ще разберем, че страданията ни са аналогични и човечеството работи като едно цяло. Едно е да мислим само с главата, друго е да мислиш нещо, да го чувстваш в сърцето и да го усещаш с цялото си тяло.

Това прави йога - пречиства тялото и го прави чувствително и така даваме възможност да чуем неговите сигнали, които ни казват кое е добре за нас и кое - не. Когато постигнем

синхрон между тялото, съзнанието и духовното

у нас, тогава можем да проявим истинските си дарби.

Даниел Димитров: Има и друга гледна точка - много от хората, навсякъде по света, не приемат йога като религия, а само като система от упражнения. 

Мокша: Йога не е религия и за много хора започва и си остава интелигентна форма на гимнастика, която им помага да се справят с напрегнатото ежедневие. Няма закон, който да ги задължава да си променят начина на живот и мислене. Задълбочаването в практиката и философията е въпрос на личен избор.

Георги Ранчев: Човек цял живот е на пътя на единението и, иска или не иска, прави йога. Тялото е единственото нещо, което имаме, и най- естественото нещо е да се грижим за него - дали чрез системата от физически упражнения йога или друг вид йога, ние вървим към по-голяма цялост. Йогата обединява и ни синхронизира с всички наши аспекти, и помага да използваме тялото си във всекидневните си занимания по-ефективно. Когато усетим свободата и лекотата на тялото ни, започваме да виждаме нови възможности за изява и преживявания, различни от цикъла кола-стол-креват.

Даниел Димитров: Кой е най-големият препъни камък в йога, касаещ нас – православните християни?

Мокша: От гледна точка на йога няма препъни камък за православните християни да се занимават с йога. От никого

не се изисква да променя религията си 

или убежденията си. Не се изисква дори човек да е вярващ. Достатъчно е да има желание да работи върху себе си.

Даниел Димитров: Как ще коментирате факта, че йогата е приета като свободно-избираем предмет в училищата и ВУЗ-овете, както е и в много други страни?

Мокша: Всяко училище само решава какви свободно-избираеми предмети да включи в програмата си. В много училища се изучава религия, където Библията е основен текст. Йогата носи безброй ползи за човек във всяко отношение и е нормално да бъде предпочитана и включвана в програмата на някои учебни заведения.

Даниел Димитров: Йога има ли някакви допирни точки, съвместими с християнството?

Мокша: В своята същност

йога разпознава всички ценности на християнството

Седемте божествени добродетели (целомъдрие, въздържание, щедрост, прошка, усърдие, доброта, смирение) за дълбоко заложени в доктрината. Разликата е в това, че хората, пречиствайки тялото и съзнанието си сами и без посредник могат да достигнат до финия божествен глас, който да ги напътства. А това е нещо непонятно за масовото християнство. Най-странното е, че исихазмът, така разпространен в България и Гърция, е много подобен и често е наричан християнска йога.